О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 18.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 2876/2013 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. В., [населено място] срещу определение № 2677/12.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2782/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 64948 от 15.06.2012 г. на П. Д. В. срещу разпореждане от 04.06.2012 г. на Софийски градски съд, ТК, VI-4 състав по гр. д. № 1842/2011 г. С последното е върната частната й жалба с вх.№ 50153/02.06.2011 г. срещу постановените по делото на 19.05.2011 г. два съдебни акта – разпореждане за издаване на изпълнителен лист на основание чл.405, ал.3 във вр. с чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА и на определение по чл.78, ал.1 ГПК.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК за касирането му. Жалбоподателката освен това счита, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, поради което моли да се спре производството по делото.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Претендира направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 1842/2011 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по молбата на [фирма] срещу П. Д. В. с искане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, ал. 1 ГПК въз основа на арбитражно решение. С разпореждане от 19.05.2011 г. искането е уважено и с определение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1842/2011 г. по описа на Софийски градски съд настоящата жалбоподателка е осъдена да заплати на молителя и направените по делото разноски.
С частна жалба с вх. № 50153 от 02.06.2011 г. частната жалбоподателка е обжалвала и двата съдебни акта, която с разпореждане от 11.08.2011 г. е оставена без движение с указания за представяне в едноседмичен срок на платежен документ за внесена по сметка Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 15 лв. Разпореждането на съда й е съобщено лично на 22.08.2011 г., като до изтичане на законоустановения срок указанията му са останали неизпълнени, поради което с разпореждане от 04.06.2012 г. Софийски градски съд е разпоредил връщането на частната жалба.
Със сега обжалваното определение въззивният съд оставил без уважение частната жалба против разпореждането за връщане на частната жалба.
I. По молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК:
Съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази си част не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., ВКС не може да постанови спиране на производството по чл. 182, б. „г“ и „д“ ГПК (отм.). ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на акта си нови фактически обстоятелства, а при упражняване на контрола си за законосъобразност трябва да изхожда само от установената от въззивния съд фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) е аналогична на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице и основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си обаче жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а само бланкетно е посочил селективния критерий на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към частната касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 238 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. В., [населено място] по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по ч.т.д.№ 2876/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2677 от 12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 2782/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Д. В., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 238 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: