Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
София, 09.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1235 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба на К. П. Б. с вх. № 1019366 от 22.05.2013 г. (на Софийски районен съд) за отмяна на влязло в сила решение № 3938 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 8008 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в., с което е отменено първоинстанционно решение по допускане на съдебна делба на апартамент в частта, с която са определени квотите на страните – бивши съпрузи и вместо това е постановено друго, с което са определени други квоти (35.79 % на К. Б. и 64.21% на К. Б.) и решението е потвърдено в останалата част, с която е допусната делба на апартамента между страните по делото. С определение № 37 от 25.01.2013 г. по гр.д. № 952 /2012 г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на това решение.
Молителят твърди, че решението на СГС е неправилно и че на 18.04.2013 г. успял да се снабди с удостоверение изх. № ИО-94-К-311 от Столична община (СО), в което е посочено, че със заповед по чл.100 З. (отм.) № РД-41-18 /18.02.2005 г. на К. Б. е конкретизирано определеното в обезщетение процесното жилище на стойност 27 263 лева (деноминирани 27.26 лева) и във връзка с изплащане на определеното в обезщетение жилище с писмо с изх. № 1384 / 18.10.2005 г. от Дирекция НО на СО до Банка Д. е било указано сумата 27.26 деноминирани лева да се преведе на СО, а остатъкът от влога и одобрените лихви са изплатени на К. Б., поради което влогът е закрит. Молителят твърди, че съдържанието на посоченото удостоверение е потвърдено и с удостоверение изх. № 04-02-97 /15.03.2013 г. на Банка Д.. Молителят твърди, че удостоверението е ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, от съществено значение за делото, с което не е могъл да се снабди своевременно..
Ответникът по молбата за отмяна К. Д. Б. твърди, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна. Че от представеното удостоверение не се установяват нови факти, а такива, които са били обсъдени по делото. И двете удостоверения са издадени по молби на К. Б. и той би могъл да се снабди с тях много по-рано, ако беше положил необходимата грижа. Претендира разноски.
По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 103 /18.03.2013 г.
По основателността на молбата настоящият състав намира следното :
Решението, чието отмяна се иска, е постановено във въззивно производство, образувано по жалба на К. Б. срещу първоинстанционното решение, с което е допусната делба на апартамент между страните – бивши съпрузи при равни делбени части. Жалбоподателят поддържа, че апартаментът е негова изключителна собственост, т.к. е придобит като обезщетение за отчужден негов собствен имот (през 1989 г.) и самото отчуждаване и обезщетяване определя, че апартаментът е негова лична собственост. Оценката на отчуждения имот е 7 745.50 лева. Жалбоподателят твърди, че със заповед от 1990 г. е определен имот като обезщетение и му е определена цена 23 987 лева, но обезщетителното производство е приключило със заповед по чл.100 З. (отм.) № РД-41-18 /18.02.2005 г., с което цената на имота е променена на 27 263 лева или деноминирани 27.26 лева. Твърди, че разликата също е заплатена с лични средства – с дарени му от майка му с писмен договор с нотариално заверени подписи от 18.10.1990 г. 14 630 лева и така остава разлика от 1 611.50 лева, за която би могло да се приеме, че е заплатена със семейни средства, от които би могло да се приеме, че К. Б. е допринесла с 805.75 лева – около 3 % от стойността на жилището.
С решение № 3938 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 8008 /2011 г. въззивният съд е разгледал довода на К. Б. за пълна трансформация на лична собственост върху отчуждения през 1989 г. имот в пълна и изключителна собственост върху процесния апартамент, получен в имотно обезщетение по реда на З. (отм.) и построен през 2005 г.. Съдът е приел, че е от значение с какви средства е доплатена разликата между двата имота (т. 3ППВС 5 /1972 г.). Презумпцията по ч.19,ал.1 СК (отм.) не е опровергана при условията на пълно и обратно доказване от въззивника. Установено е, че определената за доплащане сума 27.26 деноминирани лева е изплатена с платежно нареждане от 18.10.2005 г. (л.58 от първоинстанционното дело), като за целта от спестовния влог на въззивника е изтеглена сума в същия размер (л.57). От представеното извлечение от сметката на влога на ответника обаче по никакъв начин не може да се направи извод какъв е произходът на средствата по този влог. Не може да се направи извод, че иначе доказаните лични средства – наследени от баща му и заети от майка му (л.44 и л.47) са постъпили по посочения влог, респ. че от тях именно е заплатена разликата. Така съдът е приел, че доплащането е станало изцяло със семейни средства. И тази част (27 263 минус 7 745.50 лева – 19 517.50 лева) е попаднала в СИО, която е прекратена с развода и се е превърнала в обикновена съсобственост при равни части. Т.е. въззивният съд е намерил за неоснователен довода за пълна трансформация (по чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм.)), но е намерил за основателен евентуалния довод за частична трансформация (по чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.))
Настоящият състав установи, че на л. 58 от делото на СРС е приложено извлечение от спестовната сметка на К. Б., издадена на 21.02.1995 г. с последни операции от 18.10.2005 г. – плащане на жилище – 27.26 лева и след това изплатени 77.67 лева. На стр. 58 се намира препис от платежното нареждане за сумата 27.26 лева..
Представеното удостоверение изх. № ИО-94-К-311 от Столична община (СО) удостоверява отчуждението на имот от К. Б., определената в обезщетение сума 8380.25 лева, съдържанието на заповедта по чл.100 З. (отм.) № РД-41-18 /18.02.2005 г. и заплащането на сумата 27.26 деноминирани лева за стойността на определеното като обезщетение (процесното) жилище.
Представеното удостоверение № 04-02-97 /15.03.2013 г. на Банка Д. удостоверява движението по банковата сметка на К. Б., от него е видно, че влогът е открит на 11.06.1990 г. със сумата, определена като обезщетение за отчуждения имот, на 18.06.1992 г. е преведена сумата 15 060.69 лева, но не е посочено от кого и какво е основанието на превода, след това и преди плащането на 18.10. 2005 г. на сумата 27.26 деноминирани лева са теглени суми и извършени олихвявания.
Настоящият състав намира, че представените доказателства и удостоверените с тях обстоятелства не са от съществено значение за делото поради следното:
От представените две доказателства не се установяват нови обстоятелства, които да не са били установени от въззивния съд и които да имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти.
Както беше посочено, въззивният съд е намерил за неоснователен довода за пълна трансформация (по чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм.)) поради това, че по делото не е установено какъв е произходът на паричните средства по влога на К. Б., с които е доплатена разликата до стойността на процесния апартамент. (Т.к. съгласно чл.19,ал.1 СК от 1985г. (отм.) се предполага, че и паричните влогове принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити). Т.е. от значение за установяването на пълна трансформация на парични средства е установяването, че парите, с които е извършено доплащането, са били лични средства на К. Б. по смисъла на чл.20,ал.1 СК от 1985 г. (отм.)
Представените удостоверения не съдържат данни какъв е произходът на преведената на 18.06.1992 г. парична сума 15 060.69 лева. Преводът не съвпада по време с дарението от майката на К. Б. на 18.10.1990 г. (л.44), нито с наследените от неговия баща пари през 1983 г. (л.47). От друга страна –удостоверения паричен превод следва, че е неоснователно и твърдението на процесуалния представител на молителя, поддържано в писмени бележки и в съдебно заседание, че крайната сума по влога, от която е извършено доплащането, е натрупана само от олихвяването на първоначално преведената като обезщетение сума. В. това твърдение се прави за пръв път и не е въведено като основание на довода за пълна трансформация.
Това означава, че удостоверенията не представляват доказателства, че тези вложени парични средства са били лично имущество на К. Б. (по чл.20,ал.1 СК от 1985г. (отм.).
На следващо място настоящият състав намира, че молителят е могъл да се снабди с представените с молбите документи и при висящността на делото, решението по което иска да бъде отменено, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото, т.к. видно от съдържанието на удостоверенията, те са издадени въз основа на документи, които се съхраняват в архива на Столична община и Банка Д. – Регионален център София – запад, финансов център К.. Молителят К. Б. не твърди наличието на пречки, нито представя доказателства за пречки за снабдяването му с представените доказателства при висящността на делото.
От изложеното следва да се приеме, че по делото не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна К. Б. за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 1 000 лева е основателно, т.к. от представения договор за процесуално представителство е отразено уговарянето и заплащането на възнаграждението, за което е представен и списък за разноски.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 3938 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 8008 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда К. П. Б. да заплати на К. Д. Б. сумата 1 000 (хиляда) лева за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.