О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 477/19.08.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети август две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Борис Илиев
Членове: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3528 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 347/ 16.06.2014 г. по настоящото дело е потвърдено определение, с което друг състав на Върховния касационен съд оставя без разглеждане по същество касационната жалба срещу въззивно решение, като жалбоподателите Д. А. С. и Г. С. И. са осъдени да заплатят солидарно на А. К. Й. ответник по частната жалба сумата 200. 00 лв. в репарация на адвокатското възнаграждение, платено в настоящото производство.
Жалбоподателите Д. А. С. и Г. С. И. искат съдът да измени определението в частта по разноските с довода, че документът, приложен към писмения отговор на частната жалба, не доказва да е уговорено и платено адвокатско възнаграждение за представителството на ответника по частната жалба. Правят и евентуално възражение за неговата прекомерност.
Ответникът по частната жалба А. К. Й. възразява, че молбата е неоснователна.
Съдът намира, че подлежат на допълване и изменение определенията, с които съдът решава или е длъжен да реши въпроса за разноските в съответното производство (аналогия от чл. 248 ГПК). Искането за изменение на определението по настоящото дело изхожда от легитимирани страни – жалбоподателите, в тежест на които е възложена репарацията на адвокатското възнаграждение. Молбата постъпва в границите на 1-месечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК с начало датата на постановяване на необжалваемото определение. Следователно съдът е длъжен да я разгледа по същество.
Определението по настоящото дело решава окончателно въпроса за допустимостта на касационната жалба и е основание да се ангажира гражданската отговорност на двамата жалбоподатели в репарация на разноските, направени в производството по частна жалба. Това е така, защото: 1) до постановяване на определението исковото производство е висящо; 2) искането за присъждане на разноските в настоящото производство ответникът по частната жалба прави в писмения отговор на частната жалба и 3) сумата 200 лв. е уговорена и платена като адвокатско възнаграждение за изготвянето на писмения отговор по частната жалба. П. към отговора документ е на бланка от договор за правна защита и съдействие, но представлява разписка, съставена от адв. П. в свидетелство на фактите по т. 3 и Пред първата инстанция е представено пълномощното, с което адв. П. е упълномощен да представлява А. Й. до приключването на делото. Процесуалният закон предвижда писмена форма за доказване на упълномощителната сделка (чл. 33 ГПК), не и на договора за правна защита и съдействие по висящото дело, респ. на адвокатското възнаграждение, което страните по договора уговарят съответно на етапите, през които делото преминава. Следователно съдът е длъжен да приеме за осъществени фактите, удостоверени в разписката от адв. П., включително и поради това, че жалбоподателите не провеждат насрещно доказване в производството по чл. 248 ГПК. Договореното и платено възнаграждение за представителството на ответника по частната жалба в производството по нейното разглеждане е равно на размера, определен в чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1/ 2004 г. Следователно възражението за неговата прекомерност е неоснователно (арг. от обратното на чл. 78, ал. 5 ГПК). Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. А. С. и на Г. С. И. за изменение на определение № 347/ 16.06.2014 г. по ч. гр. д. № 3528/ 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.