О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 05.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.09.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2278 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по заявено от [фирма], гр.П., особено искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 496 от 23.07.2014 год., по т.д.№ 1144/2013 год., обективирано в касационна жалба вх. № 5524/ 28.08.2014 год., подадена в срока по чл.283 ГПК срещу горепосочения въззивен съдебен акт.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, намира:
Молбата по чл.282, ал.2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В разглеждания случай с постановеното от въззивната инстанция решение № 496 от 23.07.2014 год., по т.д.№ 1144/2013 год., след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 1226/ 03.07.2013 год., по т.д.№3788/2012 год., предявените от „ [фирма] срещу Д. П. С. от [населено място], Л. област искове за заплащане на сумата общо от 56 700 лева, дължима на основание чл.15, ал.4 от договор за продажба на бъдеща реколта от 27.04.2012 год. са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответната по спора страна сумата 2 734 лв. деловодни разноски. Следователно решението на въззивния съд, предмет на касационната жалба на [фирма] не е осъдително и не подлежи на принудително изпълнение, поради което искането на търговското дружество – касатор за неговото спиране, заявено като особен искане е лишено от основание и предмет.
Що се касае до присъдените с въззивното решение на Пловдивския апелативен съд в тежест на молителя – касатор деловодни разноски, то в тази му част постановеният съдебен акт има характер на определение и не подлежи на самостоятелно предварително принудително изпълнение по см. на чл.404, ал.1, пр.2 ГПК – арг. от чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.282, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма], за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 496 от 23.07.2014 год., по т.д.№ 1144/2013 год., заявена като особено искане в подадената касационна жалба вх.№ 5524/ 28.08.2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: