О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр.София, 23.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2561/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производство по чл.248 и чл.250 ГПК.
С постановено по настоящето дело окончателно определение № 759/ 12.06.2015 г. е отхвърлено искането на И. И. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1955 от 18.12.2014 г. по гр.д.№ 2451/ 2014 г.
С молба вх.№ 7332/ 23.06.2015 г. И. И. М. е поискал допълване на това определение, тъй като, според него, касационният съд не се е произнесъл по всички формулирани в изложението му по чл.284 ал.3 т.2 ГПК правни въпроси като основание за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че Върховният касационен съд е редактирал въпросите „ … до степен, че е загубен смисъла в съдържанието на въпросите, иначе извеждащ в своята пълнота основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК”. Евентуално прави искане за изменение на определението в частта за разноските, като възразява за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение от 1 025 лв.
Ответната страна, А. И. М., не взема становище по молбата.
Съдът намира искането за допълване на определение № 759/ 12.06.2015 г. за неоснователно. Непълнота на съдебния акт е налице тогава, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото отправено до него искане. Искането на И. И. М., отправено с касационната жалба по настоящето дело, е за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1955 от 18.12.2014 г. по гр.д.№ 2451/ 2014 г. Касационната инстанция е отхвърлила това искане изцяло, поради което постановеният от нея акт не е непълен. Доколко страната е останала удовлетворена от мотивите, с които съдът се е произнесъл по искането й, включително при извеждането на точния смисъл на повдигнатите правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, няма отношение към пълнотата на постановения съдебен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстнация е в правомощието си да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, когато формулировката в изложението на касатора е смислово неясна или непрецизна. Не се касае до редактиране на въпросите, както счита молителят, а до съдържателното им изясняване и уточняването им в разбираем текст.
Неоснователно е и искането за изменение на определение № 759/ 12.06.2015 г. в частта за разноските. Уговореното адвокатско възнаграждение за защита между А. И. М. и процесуалният му представител съответства на фактическата и правна сложност на делото, по което молителят е направил множество фактически възражения и правни доводи. Самият касатор е повдигнал в касационната жалба и изложението към нея множество доводи и въпроси във връзка с правните разрешения на въззивния съд, които сочат на повишена правна сложност на делото. Поради това съдът не намира основания да счете за прекомерно платеното от ответната по касационната жалба страна възнаграждение за защита в производството по чл.288 ГПК, в размер 1 025 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. М. за допълване на определение № 759/ 12.06.2015 г. по гр.д.№ 2561/ 2015 г. на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. М. за изменение на определение № 759/ 12.06.2015 г. по гр.д.№ 2561/ 2015 г. на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: