ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
гр. София 17.06.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.05.2015 (двадесети май две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2484 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6653/26.02.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 506/11.02.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година в частта му, с която е оставено без разглеждане искането му за допускане на обезпечение на производството по чл. 251 от ГПК за тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и..
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Варна е приел, че [фирма] [населено място] е поискало спиране на производството по принудителното изпълнение на основание чл. 432 от ГПК. След като е извършил преценка на фактите по спора и е направил анализ на предвидените в чл. 432 от ГПК хипотези за спиране на производството по принудително изпълнение съдът е достигнал до извода, че не е налице нито една от тях. Поради това искането на [фирма] [населено място] за спиране на изпълнението е преценено като недопустима и е оставено без разглеждане.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Окръжен съд Варна е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че законодателят не може да обхване всички житейски хипотези и да ги облече в нарочна правна норма, още повече при хипотезата, за която се отнася искането. Нямало начин да се предположи точно такава хипотеза, която според жалбоподателя е сериозно нарушение на основните принципи на процеса и да създаде нарочна правна норма. Според [фирма] [населено място] самото нарушение е достатъчно да мотивира съда да спре изпълнителното производство, което действие би било в защита и на кредитора. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и..
Ответникът частната жалба И. К. Х. е подал отговор на същата с вх. № 9304/23.03.2015 година, с който е изразило становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение да се потвърди.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 19.02.2015 година, а частната му жалба е с вх. № 6653/26.02.2015 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година [фирма] [населено място] е осъдено, на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на И. К. Х. 47.00 м2, реална част от имот, лозе с площ от 435 м2, в землището на[жк], [населено място], с пл. № ***, при възстановими стари реални граници: път, имот пл. № ***, имот пл. № *** и имот пл. № *** и при граници на целия имот по КП „Ч.-ч. ** **** г.”: от изток-път, от запад и юг-почивна станция на леката промишленост, от север-наследниците на Г. П. К., защриховани с червен цвят на скица, намираща се на лист тринадесети от делото, представляваща неразделна част от решението. [фирма] [населено място] е обжалвало решението на Районен съд Варна като по повод на това е било образувано гр. д. № 488/2014 година по описа на Окръжен съд Варна. С решение № 1524/31.10.2014 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на И. К. Х. владението върху реална част от имот с идентификатор № *****.****.*** по КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2010 година на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], КК „Ч.”, целият с площ от 383.00 м2, при граници на целия имот: имоти с идентификатори № *****.****.***, № *****.****.***, №*****.****.*** и № *****.****.***, с площ на реалната част от 36.00 м2, повдигната в жълт цвят на скицата изготвена от вещите лица по допуснатата от въззивния съд тричленна съдебно-техническа експертиза на лист 51-ви от делото, която приподписана от съда се счита за неразделна част от решението и в частта му, с която дружеството е осъдено за заплати на Х. разноски по делото. Със същото решение [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на И. К. Х. направените във въззивното производство разноски. С оглед цената на иска решението на Окръжен съд Варна не е подлежало на касационно обжалване по силата чл. 280, ал. 2 от ГПК и затова съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на постановяването му-31.10.2014 година. С молба от 06.11.2014 година И. К. Х. е поискал да му бъде издадени изпълнителен лист за иска по чл. 108 от ЗС и за присъдените в двете производства разноски, както и по два броя заверени преписи от съдебните решения. С разпореждане от 12.11.2014 година Районен съд Варна е постановил издаването на изпълнителен лист по иска по чл. 108 от ЗС. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано производството по принудително изпълнение № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и.. Видно от поканата за доброволно изпълнение по това производство и от приложения към нея препис от изпълнителния лист в последния е възпроизведен диспозитива на решението на Районен съд Варна, а не този на Окръжен съд Варна.
Посоченото по-горе е дало повод на [фирма] [населено място] с молба вх. № 1793/20.01.2015 година да поиска тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година за обстоятелството с него се отменя решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година в частта му, с която следва да се приеме, че И. К. Х. може да ревандикира само 36.00 м2, а за останалата част над тези 36.00 м2 до присъдените от първата инстанция 47.00 м2 не може да се издава изпълнителен лист. С определение № 506/11.02.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година е открито производство по чл. 251 от ГПК и е разпоредено препис от молбата да се изпрати на И. К. Х. за отговор в едноседмичен срок от получаването й. Със същата молба [фирма] [населено място] е поискало от съда на основание чл. 432 от ГПК да спре изпълнението по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и., за да бъде обезпечено производството по тълкуването. Това следва и от направеното с частната жалба искане спирането да производството по изпълнителното дело да бъде допуснато до окончателното изясняване на правата на страните и постановяване на решение за тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година и до приключване на ч. гр. д. № 327/2015 година на Окръжен съд Варна за отмяна на издадения изпълнителен лист.
Тъй като [фирма] [населено място] е поискал спиране на изпълнението от съда относими към спора са само хипотезите на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и ал. 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524 от ГПК. Видно от тези случаи извършваното при тях спиране на производството по принудително изпълнение има обезпечителен характер. Това е видно от разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. В същата спирането на изпълнителното производство е уредено като обезпечителна мярка в производството по обезпечение на предявен иск по чл. 389 от ГПК или на бъдещ такъв по чл. 390 от ГПК. Съгласно чл. 389 и чл. 390 от ГПК обаче с право на обезпечение по този ред разполага само ищеца, а не ответника по иска. Това следва от целта на обезпечението, а именно да осигури осъществяването на признатите със съдебното решение права. В случая [фирма] [населено място] е ответник по предявения от И. К. Х. иск с правно основание чл. 108 от ЗС и с постановеното по гр. д. № 488/2014 година по описа на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав по решение № 1524/31.10.2014 година не му се признават права. Затова то не може да иска допускане на обезпечение по реда на чл. 389 от ГПК. Това обстоятелство не се променя от факта, че производството по чл. 251 от ГПК е започнало по молба на [фирма] [населено място]. Производството по тълкуване на решението се развива в рамките на основното исково производство. Затова страните участват в производството по тълкуването в същото качество, в каквото участват в основното производство, независимо чия е инициативата за тълкуването. Освен това с евентуалното решение по чл. 251 от ГПК няма да бъдат признати права на [фирма] [населено място]. С него само ще бъде тълкувана изразената в решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година воля на съда, а тя е за осъждане на [фирма] [населено място] да предаде владението на спорната част от имота. С решението по чл. 251, от ГПК не се признават права и същото не подлежи на самостоятелно принудително изпълнение. Затова искането за тълкуване не може да бъде обезпечавано по реда на чл. 389 и следващите от ГПК, независимо от това дали е вероятно основателно.
Освен в случаите, когато без допускането на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението такова е възможно и в полза на ответника по делото. Това следва изрично от посочените в разпоредбата на чл. чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и ал. 2 , чл. 309, ал. 1, чл. 438 и 524 от ГПК. Към тях следва да бъдат добавени и случаите на спиране на изпълнението по чл. 282, ал. 2 и ал. 6 и чл. 420 от ГПК. При тях се цели да се даде защита на длъжника срещу засягане на имуществената му сфера при евентуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Всички тези случаи са изрично уредени в закона и затова спиране на изпълнителното производство от съда, без да има предвидена специална разпоредба за това не може да се допусне, независимо от обстоятелствата по делото. В случая тъй като с оглед на цената на иска решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година не подлежи на обжалване, то по силата на чл. 296, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 2 от ГПК същото е влязло в сила от датата на постановяването му-31.10.2014 година. С оглед на това случаите за спиране на изпълнението по чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а също така и по чл. 282, ал. 2 от ГПК са неприложими. Още повече, че последната хипотеза се отнася до производството по касационно обжалване и е приложима само в него, а не в производството по тълкуване на съдебното решение по чл. 251 от ГПК. Предвид на това са неприложими и разпоредбите на чл. 309, ал. 1, чл. 439 и чл. 524 от ГПК.
С оглед на изложеното по-горе не съществува предвидена в закона възможност производството по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. да бъде спряно като обезпечение на производството по тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година до приключване на това производство с влязло в сила съдебно решение. Това води до извода, че обжалваното определение на Окръжен съд Варна е правилно и затова подадената срещу него частна жалба трябва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6653/26.02.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], [улица], срещу определение № 506/11.02.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година в частта му, с която е оставено без разглеждане искането му за допускане на обезпечение на производството по чл. 251 от ГПК за тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.