ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
гр. София 17.06.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.05.2015 (двадесети май две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2485 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10743/03.04.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 1041/26.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Варна е прекратил откритото с определение № 506/11.02.2015 година по същото дело производство по тълкуването на постановеното по делото решение № 1524/31.10.2014 година, в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на И. К. Х. владението върху реална част от имот с идентификатор № *****.****.*** по КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2010 година на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], КК „Ч.”, целият с площ от 383.00 м2, при граници на целия имот: имоти с идентификатори № *****.****.***, № *****.****.***, №*****.****.*** и № *****.****.***, с площ на реалната част от 36.00 м2, повдигната в жълт цвят на скицата изготвена от вещите лица по допуснатата от въззивния съд тричленна съдебно-техническа експертиза на лист 51-ви от делото, която приподписана от съда се счита за неразделна част от решението. За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Варна е приел, че няма неяснота и съмнения относно формираната от съда воля, а наличието на такива е предпоставка за допускане на тълкуването. Отсъствието на тази предпоставка според съда води до недопустимост на искането за тълкуване. Като следващо основание за прекратяването на производството съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и., И. К. Х. е въведен във владение на реалната част от имота. Съдът е приел, че изпълнението на решението изключва правния интерес да се иска тълкуването му, като в тази връзка се е позовал на чл. 251, ал. 2 от ГПК. При това е посочил, че е без значение кога е направено искането за тълкуване-дали преди или след изпълнение на решението, тъй като за съществуването на правния интерес съдът следи служебно.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Окръжен съд Варна е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е същото да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът частната жалба И. К. Х. е подал отговор на същата с вх. № 12967/27.04.2015 година, с който е изразил становище, че тя е недопустима и неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а атакуваното с нея определение да се потвърди. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 30.03.2015 година, а частната му жалба е с вх. № 10743/03.04.2015 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година [фирма] [населено място] е осъдено, на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на И. К. Х. 47.00 м2, реална част от имот, лозе с площ от 435 м2, в землището на[жк], [населено място], с пл. № ***, при възстановими стари реални граници: път, имот пл. № ***, имот пл. № *** и имот пл. № *** и при граници на целия имот по КП „Ч.-ч. ** **** година”: от изток-път, от запад и юг-почивна станция на леката промишленост, от север-наследниците на Г. П. К., защриховани с червен цвят на скица, намираща се на лист тринадесети от делото, представляваща неразделна част от решението. [фирма] [населено място] е обжалвало решението на Районен съд Варна като по повод на това е било образувано гр. д. № 488/2014 година по описа на Окръжен съд Варна. С решение № 1524/31.10.2014 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на И. К. Х. владението върху реална част от имот с идентификатор № *****.****.*** по КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2010 година на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], КК „Ч.”, целият с площ от 383.00 м2, при граници на целия имот: имоти с идентификатори № *****.****.***, № *****.****.***, №*****.****.*** и № *****.****.***, с площ на реалната част от 36.00 м2, повдигната в жълт цвят на скицата изготвена от вещите лица по допуснатата от въззивния съд тричленна съдебно-техническа експертиза на лист 51-ви от делото, която приподписана от съда се счита за неразделна част от решението и в частта му, с която дружеството е осъдено за заплати на Х. разноски по делото. Със същото решение [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на И. К. Х. направените във въззивното производство разноски. С оглед цената на иска решението на Окръжен съд Варна не е подлежало на касационно обжалване по силата чл. 280, ал. 2 от ГПК. Затова, съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК, то е влязло в сила от датата на постановяването му-31.10.2014 година. С молба от 06.11.2014 година И. К. Х. е поискал да му бъде издадени изпълнителен лист за иска по чл. 108 от ЗС и за присъдените в двете производства разноски, а също така и по два броя заверени преписи от съдебните решения. С разпореждане от 12.11.2014 година Районен съд Варна е постановил издаването на изпълнителен лист по иска по чл. 108 от ЗС. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано производството по принудително изпълнение № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. Видно от поканата за доброволно изпълнение по това производство и от приложения към нея препис от изпълнителния лист в последния е възпроизведен диспозитива на решението на Районен съд Варна, а не този на Окръжен съд Варна.
Посоченото по-горе е дало повод на [фирма] [населено място] с молба вх. № 1793/20.01.2015 година да поиска тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година за обстоятелството: „дали с него се отменя решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година в частта му, с която следва да се приеме, че И. К. Х. може да ревандикира само 36.00 м2, а за останалата част над тези 36.00 м2 до присъдените от първата инстанция 47.00 м2 не може да се издава изпълнителен лист”. С определение № 506/11.02.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година е открито производство по чл. 251 от ГПК и е разпоредено препис от молбата да се изпрати на И. К. Х. за отговор в едноседмичен срок от получаването й. На 21.03.2015 година е постъпила справка от З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и., от която е видно, че на 22.01.2015 година по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година е извършен въвод във владение на И. К. Х. в реална част от поземлен имот, съгласно изпълнителния лист на Районен съд Варна, решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година и решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година. В подадения от него отговор на частната жалба И. К. Х. твърди, че при извършения на 22.01.2015 година въвод във владение, са представени двете съдебни решения, заедно със скиците, които са неразделна част от тях. Вещото лице по изпълнителното производство е измерило с уреди по скиците от съдебните актове подлежащата на предаване реална част от имота, като Х. е въведен във владение върху част от имота с площ от 36.00 м2 и тази площ е отразена в протокола за въвод.
Тълкуването на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 251 от ГПК се извършва в случаите, когато в същото се съдържат неясноти, технически пропуски, вътрешни противоречия или двусмислия. Целта на същото е да се отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват. В производството по тълкуването се изяснява действителната воля на съда, като се изхожда от мотивите на решението. При това обаче не може да се стигне до изменение на съдебното решение, а само до отстраняване на неяснотите относно вече действително изразената в тълкуваното решение воля на съда. Това не е пречка при това производство в диспозитива на решението да се изрази изрично мълчаливо изразената преди това в решението воля на съда. Съществуването на неясноти, технически пропуски, вътрешни противоречия или двусмислия в съдебното решение обаче е въпрос, който се разрешава по същество в производството по чл. 251 от ГПК и с оглед на това съдът би могъл да извърши тълкуване или да остави искането за същото без уважение. Затова възприетата от Окръжен съд Варна липса на неяснота и съмнения относно формирана от въззивния съд воля не е въпрос по допустимост на молбата по чл. 251 от ГПК и не може да послужи като основание за прекратяването на това производство. Както се посочи по-горе обаче същото е предвидено с определена цел, а именно да бъдат отстранени пречките, които неяснотите, техническите пропуски, вътрешните противоречия или двусмислия биха създали при провеждане на принудителното изпълнение на решението. Именно тази цел обуславя и правния интерес от провеждането на производството при тълкуването на решението. Затова разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от ГПК предвижда, че тълкуване не може да се иска, след като решението вече е изпълнено. В този случай законът предпоставя липсата на правен интерес от тълкуването, тъй като чрез него не може да се постигне поставената му от закона цел. Съществуването на правен интерес е абсолютна, положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство. За съществуването на тази предпоставка съдът следи служебно и при констатиране на липсата й е задължен да прекрати производството. При това тази предпоставка трябва да е налице по всяко едно време на производството до приключването му, с влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът е задължен да вземе предвид и последващото отпадане на същата, настъпило след предявяването на искането, което изрично следва и от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното трябва да бъде прието, че с извършения на 22.01.2015 година по изпълнително дело № 20148080402170/2014 година по описа на З. Д.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. е отпаднал правния интерес на [фирма] [населено място] да иска тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година. При извършването на този въвод съдебният изпълнител е формирал воля за тълкуване на представените му изпълнителен лист от 18.11.2014 година на Районен съд, решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година и решение № 1524/31.10.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година. Правилността на това тълкуване обаче не може да бъде преценявана в производството по чл. 251 от ГПК, а в евентуалното такова по чл. 435 или по чл. 440 от ГПК. Именно в тези производства ще се установи дали съдебният изпълнител е формирал волята си за тълкуване на тези съдебни актове законосъобразно или не. В случая не може да се твърди, както прави [фирма] [населено място], че е налице изпълнение на решение № 5984/21.12.2013 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2382/2013 година, а не на решение № 1524/31.10.2014 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година. По силата на чл. 404, т. 1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения. От разпоредбата на чл. 296, т. 2 от ГПК е видно, че първоинстанционното решение не влиза в сила, ако срещу него е подадена въззивна жалба. По силата на чл. 296, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 2 от ГПК в сила влиза само решение № 1524/31.10.2014 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година и именно то подлежи на принудително изпълнение, а не това на първоинстанционния съд. Това е налагало издадения на И. К. Х. изпълнителен лист да бъде съобразен с решението на Окръжен съд Варна. Пропускът това да бъде направено, би могъл да се отстрани по реда на чл. 406, ал. 3 от ГПК, в случай че това е поискано от взискателя или по реда на чл. 407 от ГПК, при оспорване от страна на длъжника. Възможността за провеждане на производствата по чл. 435 и чл. 440 от ГПК или на това по чл. 407 от ГПК обаче не е предвидена от закона като изключваща извършения въвод. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК има предвид фактическото изпълнение на съдебното решение, като при това не прави разлика дали същото е законосъобразно или не, както и дали в изпълнителния титул са допуснати неточности, водещи до несъответствие с изпълнителното основание. Това е така, тъй като последните подлежат на установяване и отстраняване в други производства, а не в това по чл. 251 от ГПК.
Предвид на посоченото като е прекратил производството по тълкуване на решение № 1524/31.10.2014 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година, поради наличие на пречка за това по чл. 251, ал. 2 от ГПК, съставът на Окръжен съд Варна е постановил правилно определение, поради което подадената срещу последното частна жалба трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на И. К. Х. направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 10743/03.04.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], [улица], срещу определение № 1041/26.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, пети състав, постановено по гр. д. № 488/2014 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на И. К. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] сумата от 300.00 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.