– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. София 05.10.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.09.2016 (четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2886 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е искане от Н. Г. Н. за връщане на внесената от него по сметка на ВКС сума от 87.37 лева, представляваща държавна такса по молба за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година.
С определение № 263/13.07.2015 година, постановено по гр. д. № 2886/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е оставена без разглеждане молба с вх. № 10116/18.11.2014 година, подадена от Н. Г. Н., за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година. След постановяване на посоченото определение е подадена нова молба с вх. № 8555/24.07.2015 година за отмяна на същото решение, която е изпратена на Районен съд Стара Загора за администрирането и по установения за това ред. С разпореждане от 11.09.2015 година съдията докладчик е оставил молбата без движение като е дал на Н. едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани от съда нередовности, а именно да се посочи точно решението, чиято отмяна се иска, да се представят още два преписа от молбата, заедно с точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, да впише молбата и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 87.37 лева по сметка на ВКС. На 29.09.2015 година Н. е внесъл по сметка на ВКС определената от съдията докладчик държавна такса по молбата за отмяна, като е представил вносната бележка за това, заедно с препис от молбата. Тъй като не са били отстранени всички нередовности на молбата за отмяна е последвало ново разпореждане от 14.10.2015 година, с което на Н. е даден едноседмичен срок от връчването да впише молбата за отмяна и да представи мотивирано и точно изложение на основанията за отмяна. Това не е било направено и с разпореждане от 19.11.2015 година съдът е върнал на Н. подадената от него молба. Разпореждането е било връчено на 15.12.2015 година, поради което срокът за обжалване на същото е изтичал на 22.12.2015 година. В последния му ден Н. Г. Н. e подал молба заведена в деловодството на Районен съд Стара Загора с вх. № 29 681/23.12.2015 година, с която е заявил, че оттегля подадената от него молба за отмяна.
С оглед на изложеното внесената на 29.09.2015 година съда от 87.37 лева не е била внесена повторно като държавна такса по гр. д. № 2886/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а е представлявала държавната такса, която съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се дължала по подадената впоследствие молба за отмяна с вх. № 8555/24.07.2015 година. Съгласно чл. 4, б. „а” от ЗДТ държавни такси се дължат за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата, като по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДТ таксите трябва да бъдат внесени при подаването на молбата. Същевременно задължението не е обвързано от крайния резултат по подадените молби. Затова основанието за внасянето на внасяне на държавната такса е самото отправяне на искането за защита до съда, а не извършването на конкретни действия във връзка с молбата или пък това дали крайният резултат от производството удовлетворява търсещия защита. Съдът е задължен да даде защита в установените от закона рамки, а не с оглед желанието на съответната страна. Затова държавната такса се дължи и не подлежи на връщане в случаите, когато съдът е стигнал до извода, че искането за защита е неоснователно и като такова го е отхвърлил или го е счел за недопустимо и е прекратил производството. Проверката за редовността на сезирането на съда е част от проверката за допустимост на искането за защита, поради което таксата ще е дължима се и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата. Това ще важи и в случаите, когато съдът след като е приел искането и е извършил съответни действия по движението му страната оттегли молбата си. Предвид на това внесената сума не подлежи връщане по реда на чл. 4б от ЗДТ. Същевременно трябва да се вземе предвид и това, че размерът на внесената сума не превишава размера на действително дължимата се държавна такса, както и че Н. не е било освободен от заплащането и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Предвид на посоченото искането на Н. Г. Н. за връщане на внесената от него на 29.09.2015 година по сметка на ВКС сума от 87.37 лева, представляваща държавна такса по молба за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Г. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] за връщане на внесената от него на 29.09.2015 година по сметка на ВКС сума от 87.37 лева, представляваща държавна такса по молба за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.