ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
гр. София, 09.03.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 04.11.2015 (четвърти ноември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4522 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 78 805/17.06.2015 година и частна жалба с вх. № 78 808/17.06.2015 година, подадени от М. на о. [населено място], срещу разпореждане от 04.06.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година.
С обжалваното разпореждане съставът на Софийски градски съд е постановил да бъдат издадени изпълнителни листа на П. И. П.-Т., И. П. П. и М. П. П. за присъдените им с решение № 3216/14.05.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година суми. В частните си жалби М. на о. [населено място] твърди, че срещу посоченото решение е била подадена касационна жалба с вх. № 75 153/10.06.2015 година. Затова същото не е влязло в сила и обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК. Поискано е обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането на П. И. П.-Т., И. П. П. и М. П. П. за издаване на изпълнителни листа да бъде оставено без уважение, а вече издадените такива да бъдат обезсилени.
Ответниците по частните жалби „П. И. П.-Т., И. П. П. и М. П. П. не са подали отговор на същите като не са изразили становище по допустимостта и основателността им.
Частните жалби са подадени в установения в разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същите са подадени от заинтересована страна и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това са допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:
С решение № 3216/14.05.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година М. на о. [населено място] е осъдено, по предявените срещу него искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на П. И. П.-Т. сумата от 12 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея вследствие на осъществено на 03.07.2008 година взривяването на необезвредени боеприпаси и взривни вещества, съхранявани в складовете за боеприпаси, намиращи се в [населено място],[жк], поделение № ***** неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2008 година до окончателното изплащане, както и да заплати на И. П. П. и на М. П. П. сумата от по 791.22 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в повреди на жилищната им сграда, намираща се в [населено място],[жк], [улица], настъпили поради същото събитие. С касационна жалба с вх. № 75 153/10.06.2015 година М. на о. [населено място] е обжалвало решението на Софийски градски съд. Още преди подаване на касационната жалба, с молба от 04.06.2015 година, П. И. П.-Т., И. П. П. и М. П. П. са поискали от съда да им бъде издаден изпълнителен лист за посочените по-горе суми. С разпореждане от 04.06.2015 година посочената молба е била уважена като на молителите са били издадени изпълнителни листа за сумите по решението без в тях да са включени присъдените им деловодни разноски. Това разпореждане е издадена на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Тази разпоредба предвижда, че на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища без значение дали са влезли в законна сила или не. С оглед на това трябва да се приеме, че законът е допуснал предварително изпълнение на осъдителните решения на въззивните съдилища, подобно на това по чл. 242 от ГПК. В случая ответник по исковете и същевременно задължено лице по вземанията е М. на о. [населено място], което има характера на държавно учреждение. Затова за него приложение намира специалната разпоредба на чл. 243, ал. 2 от ГПК съгласно която срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК и затова исканият изпълнителен лист не може да бъде издаден преди влизане на решението в сила. В случая към момента на постановяване на обжалваното разпореждане решение № 3216/14.05.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година не е било влязло в сила по отношение на П. И. П.-Т., тъй като частният жалбоподател го е обжалвал с касационна жалба с вх. № 75 153/10.06.2015 година. Затова към този момент не са били налице предпоставките за уважаване на молбата на П.-Т. за издаване на изпълнителен лист. Към момента на постановяване на сегашното определение е налице произнасяне на ВКС по гр. д. № 4523/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което решение № 3216/14.05.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година не е било допуснато до касационно обжалване в тази му част. Предвид на това и съгласно чл. 296, т. 3 от ГПК то е влязло в сила. Съгласно чл. 235, ал. 3 във връзка с чл. 273 и чл. 278, ал. 4 от ГПК това обстоятелство трябва да бъде взето предвид при постановяване на сегашното определение, което означава че вече са налице основанието за издаване на изпълнителен лист. Затова подадената от М. на о. [населено място] частна жалба с вх. № 78 808/17.06.2015 година, с която се атакува разпореждането на Софийски градски съд по отношение на издадения в полза на П. И. П.-Т. изпълнителен лист трябва да бъде оставена без уважение. Такъв резултат трябва да бъде постановен и по отношение на частна жалба с вх. № 78 808/17.06.2015 година, с която разпореждането се оспорва в частта му за издадените в полза на И. П. П. и на М. П. П. изпълнителни листове. Видно от исковата молба предявените от всеки един от тях искове е с цена от по 2500.00 лева. Поради това обстоятелство по силата на чл. 280, ал. 2 от ГПК решението на Софийски градски съд не е подлежало на обжалване по отношение на тях и е съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на постановяването си. Затова и по силата на чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК то е задължително за съда и страните като разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по реда на касационното обжалване. Обстоятелството, че в решението на Софийски градски съд е посочено, че то подлежи на обжалване в цялост не може да доведе до обратния извод, тъй като правото на обжалване е уредено в закона и ако по силата на същия то не може да бъде упражнено посочената в решението на въззивния съд възможност за обжалване не може да преодолее забраната за това. Предвид на това към момента на постановяване на атакуваното разпореждане са били налице предпоставките за издаване на изпълнителни листа в полза на И. П. П. и на М. П. П. за присъдените им с решение № 3216/14.05.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година суми.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 78 805/17.06.2015 година и частна жалба с вх. № 78 808/17.06.2015 година, двете подадени от М. НА О. [населено място], [улица], срещу разпореждане от 04.06.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав постановено по гр. д. № 8392/2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.