Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 21.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2346/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Предявен е иск от М. П. Е. от [населено място] против [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 03.04.2015 г. и на допълнително решение от 20.05.2015 г., постановени по в. а. д. № 350/2014 г. от едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата /АС при Б./.
В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с него е нарушен основен правен принцип – принципът за законност. Според ищцата, нарушението на принципа за законност се изразява в несъответствие на решението с разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, предвид осъждането й като поръчител за задължения на главния длъжник [фирма] след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който кредиторът не е предприел действия спрямо главния длъжник за събиране на вземанията си.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] възразява срещу допустимостта на иска и твърди, че същият е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, броен от датата на връчване на арбитражното решение на ищцата. По същество оспорва иска като неоснователен с възражение, че чрез него ищцата цели проверка на правилността на арбитражното решение от Върховния касационен съд, каквато не може да бъде извършвана в производството по чл.48 и сл. ЗМТА. Излага и съображения за постановяване на арбитражното решение в съответствие с разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА, приема следното :
С постановените от едноличен арбитър към АС при Б. арбитражно решение от 03.04.2015 г. и допълнително решение от 20.05.2015 г. по в. а. д. № 350/2014 г. е осъдена М. П. Е., солидарно с [фирма], да заплати на [фирма] сумата 4 498.80 лв., представляваща цена на доставено арматурно желязо по договор № 13-92 от 07.07.2013 г., сумата 701.68 лв. – уговорена в договора неустойка за забава по 0.1 % на ден за времето от 08.04.2014 г. до 10.09.2014 г., неустойка по 0.1 % на ден върху главницата от 4 498.80 лв. за времето от 15.09.2014 г. до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство.
За да се произнесе в посочения смисъл, решаващият арбитър е направил извод, че ищецът в арбитражното производство [фирма] има валидно възникнало и непогасено вземане към ответника [фирма] за сумата 4 498.80 лв., представляваща цена на доставено на 08.03.2013 г. арматурно желязо, обезпечено с поръчителство от ответницата М. Е.. Въз основа на доказателствата по арбитражното дело е прието, че доставянето на стоките и съществуването на задължението за плащане на тяхната цена е установено в отношенията между страните с договор № 13-92/07.07.2013 г., подписан от [фирма] като продавач, [фирма] като купувач и М. П. Е. като поръчител; че в т.15 на договора е обективирана изрична уговорка на страните за отлагане на плащането на цената на доставените стоки до 07.04.2014 г.; че в т.15.3 е уговорена неустойка за забава в размер на 0.1 % на ден върху неплатената цена. Като е взел предвид липсата на доказателства за извършено от купувача и от поръчителя плащане на дължимата цена на падежа 07.04.2014 г. или в последващ момент, арбитърът е уважил исковете и е осъдил солидарно ответниците да заплатят на ищеца – продавач неплатената цена на доставените стоки, ведно с уговорената в т.15.3 неустойка за забава за времето от 07.04.2014 г. до окончателното плащане. С допълнителното решение от 20.05.2015 г. на ищеца са присъдени и разноски за арбитражното производство.
Решаващият арбитър е счел за неоснователен довода на ответницата М. Е., че задължението на купувача за плащане на цената на доставените стоки е станало изискуемо към момента на извършване на доставката или най-късно към 07.10.2014 г., когато е изтекъл 60-дневният срок по чл.303а, ал.1 ТЗ /обн. ДВ бр.20/2013 г./. В мотивите към арбитражното решение са изложени подробни съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.303а, ал.1 ТЗ към спорното правоотношение, а при условията на евентуалност – съображения за наличие на предвидени в закона основания, при които е допустимо страните да уговарят по-дълъг срок за отлагане на задължението за плащане на цена. В зависимост от данните по делото е направен извод, че уговорката между страните за плащане на цената в срок до 07.04.2014 г. не противоречи на добрите нрави и не е недействителна.
Като неоснователно е преценено възражението на ответницата за погасяване на отговорността й като поръчител на основание чл.147, ал.1 ЗЗД – поради изтичане на 6-месечен срок от изискуемостта на задължението, в рамките на който кредиторът не е предявил иск за вземането си към главния длъжник [фирма]. Изхождайки от уговорката между страните за отлагане на плащането на цената в срок до 07.04.2014 г., арбитърът е приел, че 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е започнал да тече от датата 07.04.2014 г., когато задължението за цена е станало изискуемо, и не е изтекъл до датата на предявяване на исковете срещу главния длъжник и срещу поръчителя – 15.09.2014 г.
По допустимостта на иска :
Искът за отмяна на арбитражното решение и на допълнителното решение по в. а. д. № 350/2014 г. е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок, предвиден в чл.48, ал.1, изр.1 ЗМТА.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска поради пропускане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Съгласно чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА, когато е направено искане за поправка, тълкуване или допълване на арбитражното решение, срокът за предявяване на иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на решението тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането. От приложеното арбитражно дело се установява, че след постановяване на арбитражното решение ищецът в арбитражното производство е направил искане за допълване на решението. А. съд се е произнесъл по искането с допълнително решение от 20.05.2015 г. и според правилото на чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА тримесечният срок по чл.48, ал.1, изр.1 ЗМТА е започнал да тече от датата на постановяване на допълнителното решение. Исковата молба, с която е предявен искът по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА /заведена с вх. № 8420/21.07.2015 г. и приложена към ч. т. д. № 1964/2015 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, образувано във връзка с искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение по реда на чл.48, ал.2 ЗМТА/, е постъпила във Върховния касационен съд на 21.07.2015 г. – преди изтичане на тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, броен от датата на произнасяне по искането за допълване на арбитражното решение, поради което искът е допустим.
По основателността на иска :
Отмяната на арбитражното решение е поискана на основание чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА – поради противоречие на решението с обществения ред на Република България.
В практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА е възприето разбирането, че арбитражното решение подлежи на отмяна поради противоречие с обществения ред на Република България, когато с него са нарушени закрепени в Конституцията императивни, свръхповелителни правни норми, които формират основите на правовия ред и правопорядъка в държавата. Свръхповелителни са правните норми, които уреждат основните принципи на правовия ред, каквито са принципът за законност, принципът за състезателност и равенство на страните, принципът за дирене на обективната истина и т. н. Поради тяхната значимост за всички правни субекти и за нормалното функциониране на гражданското общество нарушението на тези принципи в арбитражното производство е въздигнато от закона като основание за отмяна на несъвместимото с тях арбитражно решение.
В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред, тъй като е постановено в нарушение на принципа за законност.
Законността е принцип, който стои в основата на правовата държава и като част от действащия правопорядък несъмнено се включва в съдържанието на понятието „обществен ред”. Принципът за законност се свързва с изискването за точно и еднакво спазване на Конституцията и законите от всички прави субекти и от органите на държавата, а в аспекта на правораздаването – с изискването за точно и еднакво прилагане на законите от правораздавателните институции в Република България. В конкретния случай обаче релевираното от ищцата нарушение на принципа за законност не може да бъде подведено под хипотезата на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА и да послужи като основание за отмяна на арбитражното решение. Нарушението на принципа за законност е аргументирано с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на арбитражното решение, които са от значение за правилността на решението и не подлежат на преценка в производството по чл.48 ЗМТА. Изводът на решаващия арбитър, че ищцата следва да отговаря като поръчител за задълженията на главния длъжник, е обусловен от прилагането на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД към установените в арбитражното производство правнорелевантни факти. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6-месеца. Позовавайки се на доказателствата по делото, решаващият арбитър е приел, че падежът на задължението е настъпил на 07.04.2014 г. и тъй като искът срещу главния длъжник и срещу поръчителя е предявен преди изтичане на шест месеца от падежа, се е произнесъл, че отговорността на поръчителя не е погасена поради бездействие на кредитора в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД е приложена в точния й смисъл, а евентуалните грешки на арбитъра при установяване на падежа на задължението като начало на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД не могат да се квалифицират като нарушение на принципа за законност, предпоставящо отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА. В производството по чл.48 ЗМТА Върховният касационен съд не извършва проверка на правилността на арбитражното решение и е извън неговите правомощия да преценява дали арбитражният съд е установил правилно фактите по делото и дали е приложил правилно материалния закон, каквато проверка се цели с предявяването на иска за отмяна на решението.
По изложените съображения искът за отмяна на постановеното от едноличен арбитър към АС при Б. арбитражно решение от 03.04.2015 г. по в. а. д. № 350/2014 г. и на допълнителното решение по същото дело от 20.05.2015 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените в производството по чл.48 ЗМТА разноски, поискани с отговора на исковата молба. Разноските са в размер на 300 лв. и представляват адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.11.2015 г., чието плащане в брой е удостоверено в договора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Е. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] против [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], иск с правно основание чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 03.04.2015 г. и на допълнително решение от 20.05.2015 г., постановени в. а. д. № 350/2014 г. от едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата.
ОСЪЖДА М. П. Е. да заплати на [фирма] сумата 300 /триста/ лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :