– 4 –
РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. София 03.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 20.01.2016 (двадесети януари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 6072 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е образувано по повод на жалба с вх. № 2378/26.10.2015 година, подадена от М. М. И., срещу решение от 02.10.2015 година на В. а. с., постановено по преписка с вх. № 2013/12.09.2015 година.
С обжалваното решение от 02.10.2015 година В. а. с., постановено по преписка с вх. № 2013/12.09.2015 година се е произнесъл по жалба от 08.09.2015 година, подадена от М. М. И., срещу мълчалив отказ на Софийския адвокатски съвет по преписка с вх. № 6193/24.07.2015 година за вписването му в регистъра на младшите адвокати в колегията. В. а. с. е приел, че подадената от И. жалба е подадена след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗА преклузивен срок, поради което я е оставил без разглеждане. Въпреки това в мотивите на решението е разгледан и въпросът за това дали са налице предпоставките за вписването на И. като младши адвокат. Прието е, че са налице изискванията по чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗА жалбоподателят да кандидатства и да бъде вписан като младши адвокат. Процедурата по разглеждане на заявлението за това обаче не била приключила, тъй като не е била извършена преценка на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗА по преценката за наличието на нравствени и професионални качества за изпълнение на адвокатската професия. Тъй като способът за извършването на тази преценка е в правомощията на Софийския адвокатски съвет е постановено връщане на преписката за продължаване на процедурата по разглеждане на заявлението.
В жалбата си М. М. И. излага доводи за това, че решението на В. а. с. е незаконосъобразно. Твърди се, че по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗА обжалването на мълчаливия отказ е трябвало да стане в четиринадесет дневен срок от изтичането на едномесечния срок за произнасяне по подаденото от него заявление. Срокът за това произнасяне бил изтекъл на 24.08.2015 година, като по общото правило за броене на сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК, четиринадесет дневния срок трябвало да се изчислява от деня следващ този, от който започва да тече срокът за обжалване, т. е. от 26.08.2015 година, а не както е прието от В. а. с. от 25.08.2015 година. Затова жалбата му срещу мълчаливия отказ на Софийския адвокатски съвет не била просрочена, а била подадена в последния ден на срока за обжалване-08.09.2015 година. Освен това се твърди, че решението на В. а. с. е неправилно и в частта му, с която преписката се връща на Софийския адвокатски съвет за продължаване на процедурата за разглеждане на заявлението, тъй като противоречало на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 4 от ЗА, които изисквали жалбата да бъде разгледана по същество. На последно място се твърди, че неправилно в обжалваното решение било посочено, че то не подлежи на обжалване. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което обжалваното решение на В. а. с. да бъде отменено и се постанови вписването на жалбоподателя М. М. И. в регистъра на младшите адвокати към С. адвокатска колегия.
В. а. с. чрез процесуалния си представител адвокат Н. Л. В. е оспорил подадената от М. М. И. жалба като е поискал същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като обжалваното решение не преграждало пътя за продължаване на процедурата по вписването на жалбоподателя в регистъра на младшите адвокати към С. адвокатска колегия. В случай, че жалбата бъде приета за допустима, са изложени твърдения за това, че В. а. с. обосновано е приел, че жалбата на И. срещу мълчаливия отказ на Софийския адвокатски съвет е просрочена. Затова жалбата, предмет на настоящето производство, е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение на В. а. с. да бъде потвърдено.
М. М. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 23.10.2015 година, а подадената от него жалба е с вх. № 2378/26.10.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 7, ал. 5 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Жалбата е подадена от надлежна страна, поради което подлежи на разглеждане.
На 24.07.2015 година М. М. И. е подал заявление до А. съвет при Софийска адвокатска колегия, с което е поискал да бъде вписан като младши адвокат в регистъра на колегията. Заявлението е регистрирано с вх. № 6193/24.07.2015 година. Статута на младшия адвокат е регламентиран в чл. 20 от ЗА, като съгласно ал. 1 от тази разпоредба всеки правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗА, спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5 от ЗА, може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗА, за да се реализира това вписване кандидатът за младши адвокат подава молба по реда на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗА до адвокатския съвет, като прилага съответните документи. По силата на чл. 6, ал. 2 от ЗА, към който чл. 20, ал. 2 от ЗА препраща, адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване като непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. В конкретния случай срокът по чл. 6, ал. 2 от ЗА, в който А. съвет при С. адвокатска колегия е трябвало да се произнесе по заявлението на М. М. И. е изтекъл на 24.08.2015 година, поради което е налице твърдения от жалбоподателя мълчалив отказ за вписване, по смисъла на чл. 6, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗА. По силата на чл. 20, ал. 3 от ЗА този мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 7 от ЗА. Възможността за обжалването му обаче е ограничена със срок, който съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗА е четиринадесет дневен и започва да тече от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай срокът по чл. 6, ал. 2 от ЗА, в който А. съвет при С. адвокатска колегия е трябвало да се произнесе по заявлението с вх. № вх. № 6193/24.07.2015 година на М. М. И. за вписването му като младши адвокат в регистъра на колегията е изтекъл на 24.08.2015 година и от този момент започва да тече срокът за обжалване на мълчаливия отказ. Съгласно установеното в чл. 60, ал. 5 от ГПК правило за броене на срок, който се изчислява по дни, срокът се изчислява от деня следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден. Затова в конкретния случай срокът по чл. 7, ал. 2 от ЗА, в който М. М. И. е могъл да обжалва мълчаливия отказ трябва да се изчислява от 25.08.2015 година като изтича в края на 07.09.2015 година, който е присъствен ден и затова правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК не може да намери приложение. И. е подал жалбата си срещу мълчаливия отказ на 08.09.2015 година, поради което срокът по чл. 7, ал. 2 от ЗА е пропуснат. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че срокът по чл. 7, ал. 2 от ЗА трябва да се изчислява от 26.09.2015 година, тъй като едва на 25.08.2015 година станало ясно, че адвокатският съвет не се е произнесъл до края на последния ден от законоустановения срок. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗА изрично посочва началото на срока за обжалване, а именно от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2 от ЗА. Затова срокът по чл. 7, ал. 2 от ЗА се изчислява, считано от деня следващ този, в който е изтекъл срокът по чл. 6, ал. 2 от ЗА, а не от деня следващ този, в който втория срок е изтекъл. Правилото е императивно и не може да бъде дерогирано от която и да е от страните по правоотношението, или от съда. Пропускането на срока по чл. 7, ал. 2 от ЗА води до погасяване на възможността мълчаливия отказ да бъде обжалван и той се счита стабилизиран. Затова и подадената след изтичането на срока жалба не може да бъде разглеждана по същество като доведе до отмяна на отказа и положителен за жалбоподателя резултат. Стабилизирането на мълчаливия отказ е пречка за разглеждане на подадената срещу него жалба и тя трябва да бъде оставена без разглеждане както е направил и В. а. с.. В този случай жалбоподателят разполага с възможност да защити правата си като поиска изрично произнасяне от съответния адвокатски съвет или подаде ново заявление за вписване до същия.
Оставянето на подадената от М. М. И. жалба срещу мълчаливия отказ на А. съвет при Софийска адвокатска колегия по преписка с вх. № 6193/24.07.2015 година жалба без разглеждане прегражда възможността за реализирането на понататъшната защита срещу този отказ. Затова в тази си част решение от 02.10.2015 година на В. а. с., постановено по преписка с вх. № 2013/12.09.2015 година подлежи на обжалване и подадената срещу него жалба е допустима, но е неоснователна. Предвид на това подадената от М. М. И. срещу посоченото решение трябва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2378/26.10.2015 година, подадена от М. М. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] [ЕГН], срещу решение от 02.10.2015 година на В. а. с., постановено по преписка с вх. № 2013/12.09.2015 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.