– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
гр. София 26.10.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.09.2016 (четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3323 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК.
С молба вх. № 22 785/27.07.2016 година [фирма] [населено място] е поискало да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година. С това решение е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че А. Х. В. е собственик на битова сграда, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от 204.00 м2, построена в поземлен имот № 031125 в землището на [населено място], местността „М.”, целият с площ от 6.146 декара, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници на имота: имот № 031177-полски път на [община], имот № 031181-пасище, мера на [община], имот № 031112-полски път на [община] като дружеството е осъдено да предаде на В. владението върху имота. Със същото решение [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на В. сумата от 5757.80 лева, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползването на сградата без основание, за периода от 06.08.2013 година до 06.01.2015 година, а също така и сумите от 1590.60 лева и от 255.00 лева, представляващи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, за ползване без основание на построените в описания имот работилница, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от 90.00 м2 и пречиствателно съоръжение, представляващо вкопан в земята утайник, покрит с желязо-бетонни капаци и бетоново съоръжение, заустени към реката с канализация, с площ от 45.00 м2. Общата сума, която [фирма] [населено място] е осъден да заплати като обезщетение по чл. 59 от ЗЗД е 7603.40 лева, а данъчната оценка на битовата сграда е в размер на 6462.10 лева.
С касационна жалба с вх. № 20 785/06.07.2016 година [фирма] [населено място] е обжалвало решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година, поради което може да иска спирането му по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая [фирма] [населено място] е трябвало да предостави обезпечение в размер на 14 065.50 лева, като при определянето на размера му не се взимат предвид данъчните оценки на работилницата и пречиствателното съоръжение, доколкото по отношение на тях първоинстанционното решение на Районен съд Пловдив, с което е уважен предявеният от В. иск с правно основание чл. 108 от ЗС не е обжалвано и е влязло в сила. Тъй като молителят не е представил доказателства за предоставено от него надлежно обезпечение с разпореждане № 288/02.08.2016 година съдът му е дал указания да представи такова в посочения по-горе размер в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. [фирма] [населено място] е било уведомено за дадените указания на 22.08.2016 година като определеният от съда едноседмичен срок е изтекъл на 29.08.2016 година. Въпреки дадените указания [фирма] [населено място] не е представило доказателства за предоставено от него надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК, както до изтичане на определения за това срок, така и до настоящия момент. Липсата на такова обезпечение е пречка за уважаването на подадената от [фирма] [населено място] молба за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година, доколкото предоставянето му е въздигнато от чл. 282, ал. 2 от ГПК в задължително условие за допускане на спирането.
Предвид на горното подадената от [фирма] [населено място] молба вх. № 22 785/27.07.2016 година [фирма] [населено място], с която дружеството е поискало да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година трябва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22 785/27.07.2016 година, с която [фирма] [населено място], [улица], [жилищен адрес] е поискало да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.