1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.София, 02.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4462/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 201/ 27.02.2017 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 205 от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 186/ 2016 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на Н. Н. на основание чл.200 КТ 9 512,72 лв – обезщетение за неимуществени, със законната лихва върху тази сума от 08.11.2011 г., като за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв искът е отхвърлен, като изцяло е отхвърлен предявеният от [фирма] против Н. Г. Н. насрещен иск, квалифициран по чл.59 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 2 324,27 лв.
Процесуалният представител на [фирма] е поискал с молба от 28.03.2017 г. допълване на определението в частта за разноските. Поддържа, че дружеството е направило разходи в касационното производство и е претендирало присъждането им с отговора срещу касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по това искане. Счита, че са налице предпоставките за допълване на определението.
Ответната страна Н. Г. Н. оспорва молбата и моли същата да не бъде уважавана. Поддържа, че в нея не се съдържа твърдение какви разноски са сторени, което е достатъчно основание за отхвърлянето й. Ако съдът намери за допустимо да допълни определението си, прави възражение за прекомерност на платения от молителя адвокатски хонорар, евентуално прави искане и на нея да бъдат присъдени разноските в касационното производство.
Съдът намира молбата за допълване на определението от 27.02.2017 г. в частта за разноските за допустима, но по същество тя е неоснователна.
Производство пред касационната инстанция е образувано по жалби както на първоначалната ищца Н. Г. Н., така и на ищеца по насрещния иск [фирма], [населено място]. Дружеството е обжалвало въззивното решение както в частта, в която е отхвърлен насрещния му иск, така и в частта, в която е уважен първоначалния иск. Н. Н. е обжалвала въззивното решение в частта, в която е отхвърлен първоначално предявения иск. И двете страни са депозирали отговори срещу касационната жалба на насрещната страна.
С определението от 27.02.2017 г. по жалбите и на двете страни срещу постановеното по първоначалния иск въззивно решение касационният съд е намерил, че няма основание за допускането му до касационно обжалване. Поради това, считано от 27.02.2017 г., в тази част въззивното решение е влязло в сила. Жалбата на [фирма] срещу решението по насрещния иск съдът е намерил за недопустима и е оставил същата без разглеждане по същество. В тази част определението е влязло в сила на 15.03.2017 г.
И двете страни по делото са направили разноски за защита от адвокат по касационното производство, които се отнасят както за изготвяне на подадените от тях жалби, така и за представяне на отговори срещу жалбата на противната страна. Разноските за защита на собствените им правни твърдения и за оборване на твърденията на другата страна не са разграничени. С определението от 27.02.2017 г. всяко от правните твърдения на срещупоставените страни е счетено за неоснователно. Поради това няма основание на която и да е от тях да бъдат възложени направените разходи. Сторените в касационното производство разноски следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за допълване на определение № 201/ 27.02.2017 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 4462/ 2016 г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: