1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр.София, 17.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4903/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на В. Б. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 287/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 247/ 2014 г., с което са отхвърлени предявените от молителя против И. В. Т. (Г.), М. В. Т., Ц. К. М., В. К. И. и Е. К. М. искове за осъждане на ответниците да предадат на ищеца собствеността и владението върху У. *****-***в кв.41 по плана на [населено място] и за отмяна на нотариален акт № **, т.***, н.д.№ 964/ 1990 г. на районен съдия в РС Сливница и на нотариален акт № *** т.** рег.№ ****, н.д.№ 387/ 2007 г. на нотариус К. Б..
Молителят поддържа, че решението е неправилно, тъй като отрича собственическите му права върху процесния имот въз основа на неверен нотариален акт. Твърди, че е придобил имота по правоприемство от С. М., а К. М. никога не е имал собственост в [населено място]. Ответните страни се легитимират за правоприемници на последния с нотариален акт, съставен при неспазване на особените изисквания на закона и въз основа на скица за неговия собствен имот. Твърди, че доводите му се доказват от нови писмени доказателства, въз основа на които претендира отмяна на влязлото в сила решение. Тези доказателства са решение на Сливнишки районен съд от 11.05.198 г, решение на Софийски окръжен съд от 20.11.1989 г., акт за раждане на С. М., удостоверение за наследници на С. М., удостоверение за наследници на З. М., удостоверение за наследници на Б. Н., удостоверение на кметство Х. за смъртта и наследството на С. М. от 24.04.1989 г., удостоверение на кметство Х. за запис по партидата на инвентарната книга на С. М. от 01.09.2014 г. и копие от стр.559 на инвентарната книга, протокол на Софийски селски съд от 05.03.1976 г., скица от 13.07.1994 г., скица от 20.11.2008 г., удостоверения за данъчни оценки на имот от 15.10.2012 г. и 08.02.2013 г., препис – извлечение от акт за смърт на Н. М. З., удостоверение за идентичност на лице с имена Н. М. З. и Н. Г. М. от 12.05.2014 г., акт за смърт на Ц. Н. от 11.09.1920 г., извадка от разписен лист на собственици на имоти в м.Б., удостоверение за наследници на К. М. от 14.05.2013 г., нотариален акт от 04.09.1990 г. по н.д.№ 964/ 1990 г., скица на У. *****-*** от 14.05.2007 г., нотариален акт от 23.05.2007 г. по н.д.№ 387/ 2007 г., квитанция за платена съдебна такса от 06.06.2016 г.
Ответните страни В. К. И. и Е. К. М. оспорват молбата като поддържат, че доказателствата, на които се позовава молителят, не са нови. Във възможностите на молителя е било да се снабди с тях по всяко време до постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а и те нямат съществено значение за решението на делото.
Ответните страни И. В. Г. и М. В. Т. също оспорват молбата по съображения, че не са представени нови доказателства. Част от документите, на които молителят се позовава, са били представени и приети в производството по гр.д.№ 247/ 2014 г. на Софийски окръжен съд, а останалата част нямат отношение към спора за собствеността върху процесния имот.
Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен ревандикационният иск на молителя срещу ответните страни за предаване на владението върху У. *****-*** в кв.41 по плана на [населено място]. Съдът приел за установено от доказателствата по делото, че ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот (дворно място от 1 200 кв.м. в махала „Б.”, [населено място], заедно с паянтова жилищна сграда, застроена на 60 кв.м.), който е придобил по наследство от Б. С. Н., З. Т. М. и С. Н. М.. Въпреки двукратно дадените му указания обаче, ищецът не е представил по делото доказателства, че този имот е идентичен с процесния У. *****-***, който ответниците владеят и чиято ревандикация ищецът претендира. Това е дало основание на съда да отхвърли иска.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, писмените доказателства, на които молителят се позовава, не могат да обусловят приложението на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като голямата част от документите, на които молителят се позовава, са приети като доказателство в производството по гр.д.№ 31/ 2013 г. на Сливнишки районен съд (това са удостоверение за данъчна оценка от 15.10.2012 г., извадка от разписен лист на собственици на имоти в м.Б., нотариален акт от 04.09.1990 г. по н.д.№ 964/ 1990 г., удостоверение на кметство Х. за смъртта и наследството на С. М. от 24.04.1989 г., удостоверение за наследници на З. М., удостоверение за наследници на С. М., протокол на Софийски селски съд от 05.03.1976 г., удостоверение за наследници на Б. Н., удостоверение за наследници на К. М. от 14.05.2013 г., скица от 20.11.2008 г., скица от 13.07.1994 г., нотариален акт от 23.05.2007 г. по н.д.№ 387/ 2007 г.). Следователно тези доказателства не са нови. Не е ново доказателство и удостоверението за данъчна оценка на имот от 08.02.2013 г. То е представено в производството по въззивно обжалване на решението на Сливнишки районен съд (гр.д.№ 247/ 2014 г. на Софийски окръжен съд). Въз основа на приети пред инстанциите по същество документи хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не може да бъде обоснована.
По аналогични съображения доводите на молителя, че идентичността на имотите се установява от скиците, издадени от [община] за У. *****-*** на 13.07.1994 г. и 20.11.2008 г., са преклудирани. Скиците са били представени и приети като доказателства пред съда по същество. След изчерпване на възможностите за инстанционен контрол върху решенията на този съд, правилността на извода му, че скиците не са достатъчно доказателство за установяване на идентичност, не подлежи на проверка за неговата правилност.
Останалите приложени към молбата документи, с изключение на удостоверение на кметство Х. за запис по партидата на инвентарната книга на С. М. от 01.09.2014 г. и удостоверение за идентичност на лице с имена Н. М. З. и Н. Г. М. от 12.05.2014 г., са съществували към момента на устните състезания в производството по гр.д.№ 247/ 2014 г. на Софийски окръжен съд и при проявяване на дължимата процесуална активност ищецът е могъл да се снабди с тях и да ги представи пред този съд. Поради това и те не обосноват наличие на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Освен това както тези доказателства (решение на Сливнишки районен съд от 11.05.198 г, решение на Софийски окръжен съд от 20.11.1989 г., акт за раждане на С. М., копие от стр.559 на инвентарната книга, препис – извлечение от акт за смърт на Н. М. З., удостоверение за идентичност на лице с имена Н. М. З. и Н. Г. М. от 12.05.2014 г., акт за смърт на Ц. Н. от 11.09.1920 г., скица на У. *****-*** от 14.05.2007 г., квитанция за платена съдебна такса от 06.06.2016 г.), така и двете удостоверения от 2014 г., нямат отношение към извода на съда, че ищецът не е доказал идентичност на дворното място от 1 200 кв.м., чиито собственик е, с владяния от ответниците У. *****-***. Въпросните документи имат значение само по въпроса, явява ли се ищецът собственик на дворното място от 1 200 кв.м., което не е спорно по делото и е прието от съда. Ревандикационният иск е отхвърлен не защото ищецът не е собственик на този имот, а защото не е доказал идентичността му с процесния У. *****-***.
По тези мотиви молбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като на ответните по нея страни, които са поискали това, следва да бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 287/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 247/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Сливнишки районен съд № 139/ 22.10.2013 г. по гр.д.№ 31/ 2013 г.
ОСЪЖДА В. Б. С., Е. [ЕГН], [населено място], общ.Б., да заплати на В. К. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 500 (петстотин лева) разноски за производството.
ОСЪЖДА В. Б. С., Е. [ЕГН], [населено място], общ.Б., да заплати на Е. К. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 500 (петстотин лева) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: