Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. София, 11.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2362 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5, вр. чл. 106 от Закона за адвокатурата.
Подадена е жалба от Н. С. Р. от [населено място] против решение на Висшия адвокатски съвет от 11 март 2016 г., постановено по жалба срещу решения № 55-59 от 7 февруари 2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на органи на колегията. Към жалбата в деня на подаването й са се присъединили Т. А. Б. и В. Я. Т..
В жалбата се твърди, че при проведения допълнителен избор за органи на адвокатската колегия са извършени множество нарушения, свързани с организацията на изборния ден от страна на избирателната комисия, определянето на адвокатския стаж на кандидатите, неосигуряване на условия за изразяване на таен вот, разрешаване на поддръжници на определен кандидат за председател на колегията да попълват бюлетини на гласуващите по шаблон и липса на отразяване на това нарушение в протокол на избирателната комисия, респективно – на преустановяване на изборния процес, провеждане на недопустима предизборна агитация по времето на целия изборен процес, липса на указания от избирателната комисия към регистраторите на пълномощни и избирателните бюра за документирането на недействителни или будещи съмнения пълномощни, липса на указания за това какви са условията за действителен и недействителен вот, допуснато в определено избирателно бюро гласуване на непроверени лица, както и допускане от страна на председателя на избирателната комисия единствено гласуване на броя на делегатите за общото събрание на Висшия адвокатски съвет, но не и броят на колективните органи на адвокатската колегия. С допълнение към жалбата се сочи, че неправилни са аргументите на Висшия адвокатски съвет за липсата на правен интерес за оспорване избора на органите на адвокатската колегия, за които жалбоподателят не е кандидат, че при констатирана липса на доказателства Висшият адвокатски съвет е следвало да провери вътрешните документи на избирателната комисия, че избирателната комисия неправилно е преценила някои от твърденията на жалбоподателя в подадените до нея жалби като несъдържащи конкретни оплаквания, не са обсъдени представените към жалбите доказателства.
Подадена е жалба от Е. К. П. от [населено място] против решение на Висшия адвокатски съвет по решения № 55-59 от 7 февруари 2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия както в частта му, с която е оставена без уважение жалбата й срещу решение на избирателната комисия за избор на членове на дисциплинарния съд, така и в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу решенията за избор на останалите органи.
Твърди се, че нито едно от оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразност на решението на избирателната комисия и на избора на членове на дисциплинарния съд при адвокатската колегия, не е разгледано по същество, в решението не се посочва нито една конкретна разпоредба на методическите указания на избирателната комисия, а и е недопустимо с такива указания да се дерогират и изменят разпоредби на ЗА. Жалбоподателката поддържа, че и при двата тура на изборите са констатирани многобройни случаи на нарушаване на тайната на вота и въздействие при формиране на волята на избирателите чрез попълване на бюлетините не лично от гласоподавателите, не на определените за това места, поради което е бил допуснат контролиран и дори подменен вот. Липсвало произнасяне на Висшия адвокатски съвет по оплакването за гласуване с бюлетини без печат на което и да е изборно бюро, а доказателства за това се намирали в урните, което обосновавало искането за повторно преброяване. Избраните независими наблюдатели многократно обърнали внимание на избирателната комисия за нарушения от страна на „изборния щаб” на кандидата за председател на адвокатската колегия Д., но отразяване в протоколите на комисията липсвало. Установила се различна практика на приемане на бюлетини за действителни/недействителни от различните бюра. Висшият адвокатски съвет се е произнесъл и по останалите оплаквания на жалбоподателката бланкетно, без да извърши проверка по същество и да посочи конкретни мотиви. Подчертано е, че не са проверени данните за гласуване с пълномощни, които не са били дадени от лицата, сочени като упълномощители, и изцяло е игнорирано оплакването за гласуване с повече от едно пълномощно чрез регистриране на избирател като пълномощник на определено лице, след което пълномощното се анулира и се прави регистрация на ново пълномощно от името на друго лице. Оспорва се заключението за липса на правен интерес от обжалване на изборите от страна на лице, което не е било кандидат за съответните органи.
Подадена е жалба от Е. Б. П. от [населено място] против решението на Висшия адвокатски съвет от 11 март 2016 г. по жалбата й срещу решения № 42, 44 и 45 на избирателната комисия от 31 януари 2016 г. относно поправка на явна фактическа грешка, избора на председател на адвокатския съвет и избор на членове на адвокатския съвет, както и срещу всички решения, съдържащи се в протокол № 12 от 31 януари 2016 г. за първия тур на изборите и срещу решения № 55-59 от 7 февруари 2016 г., както в частта на решението, с което е оставена без уважение жалбата й срещу решението на избирателната комисия за избор на председател на адвокатския съвет и за избор на членове на адвокатския съвет, така и в частта, с която жалбата й срещу останалите решения за избор на органи на колегията е оставена без разглеждане.
Поддържа се, че в жалбата на П. пред Висшия адвокатски съвет са посочени множество оплаквания за незаконосъобразност на проведения избор, но те не са разгледани, докладвани и взети предвид при постановяване на решението на Висшия адвокатски съвет – няма конкретни мотиви по отношение на жалбата за избор на председател на адвокатския съвет и на членовете на съвета. При излагане на мотивите решението използва първо лице единствено число, което води до извода за липса на обсъждане и вземане на решения. При разглеждане на жалбите не са събрани и ценени доказателства както от докладчика, така и от членовете на съвета. Подчертано е нарушаването тайната на вота и възможността за свободно формиране и изразяване волята на избирателите – грубо нарушаване на чл. 105 ЗА, чрез попълване бюлетините не лично от избирателите или извън определените за това места, като избраните по реда на чл. 106, ал. 1 ЗА наблюдатели многократно информирали избирателната комисия, но тя отказала да направи протоколи за констатираните нарушения и не дала възможност фактите да се документират от наблюдателите. Поддържа се, че Висшият адвокатски съвет не изследвал твърдението за гласуване с бюлетини с печати от други избирателни бюра, но повторното преброяване на бюлетините било отказано, а наличието на бюлетини без какъвто и да е печат на избирателно бюро, което е задължителен реквизит за законност на изборите и действителност на вота, представлява сериозно нарушение на изборния процес. Оспорва се коректността на отразените в протоколите и обжалваните решения резултати, тъй като по време на въвеждането на резултатите заинтересованите не можели да следят за това, тъй като мониторите на компютрите били обърнати към членовете на бюрата, а избирателната комисия отказала да впише подобно искане в протоколите си (нарушение по чл. 106, ал. 1, изр. 2 ЗА). Висшия адвокатски съвет не е изследвал и твърдението за нарушаване правото на участие в изборния процес, като по устно нареждане на избирателната комисия било отказано на адвокати без адвокатска карта достъп до гласуване, при издадени от избирателната комисия методически указания, че адвокатите се легитимират при гласуване с адвокатска карта или документ за самоличност. Не са проверени и конкретните оплаквания за извършени нарушения при гласуване с пълномощни – избирателната комисия трикратно по време на изборите променяла правилата чрез въвеждане на три различни режима на гласуване чрез пълномощник (нарушение на чл. 81, ал. 7 ЗА). Оспорен е изводът, че не е извършено нарушение на изборния процес чрез гласуване с пълномощни, които не са били дадени от лицата, сочени като упълномощители – Д. Х. не е дала пълномощно на Д. Б. С., но липсвала жалба от Х.. Твърди се и че избирателната комисия допускала заличаване на регистрацията на пълномощник и регистриране в системата на ново пълномощно на името на същия пълномощник, или било ползвано пълномощно без посочен упълномощен адвокат, а той се попълвал на момента. По време на изборния процес пълномощните били иззети от всяко избирателно бюро от членове на избирателната комисия, занесени някъде, след което върнати по бюрата, без да е известено дали са същите. Липсвало е решение на общото събрание за броя на членовете на колективните органи – адвокатски съвет, дисциплинарен съд и контролен съвет. Излагат се и съображения за липса на мотиви по жалбата срещу решението на избирателната комисия за избор на всички останали органи на адвокатската колегия, както и за правото на всеки адвокат да участва в процеса по избор на органи и да обжалва избора им.
Подадена е жалба от К. П. Д. от [населено място] против решение от 11 март 2016 г. на Висшия адвокатски съвет по негови жалби по решения № 55 – 59 от 7 февруари 2016 г. на избирателната комисия, както в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу решенията на избирателната комисия за избор на членове на адвокатския съвет, така и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решенията за избор на останалите органи на адвокатската колегия.
Поддържа се наличието на допуснати нарушения на изборния процес, довели до нарушаване тайната на вота и нарушаване на възможността за свободно формиране и изразяване волята на избирателите чрез попълване на бюлетините не от избирателите, не на определените за това места (създадени след оплакване само за втория тур). Обосновава се оплакването, че представители на кандидата Д. масово попълвали бюлетините вместо избирателите, за което свидетелства жалба от Н. Р.. Извършвано било гласуване с бюлетини с печати от други бюра, но било отказано ново преброяване, а и някои избиратели забелязали наличие на бюлетини без какъвто и да е печат. Поддържа се твърдение за неточно отразяване на изборния резултат от изборните бюра, тъй като заинтересованите нямали възможност да следят за правилното нанасяне на резултатите. Заявява се, че голям брой адвокати по устно разпореждане на избирателната комисия не били допуснати в сградата без адвокатска карта. Оспорен е изводът, че не било извършено нарушение чрез гласуване с пълномощни, като при приемане, че интерес от обжалване на изборните резултати има само кандидат, то обжалване за приемане на пълномощно от адв. Д. Х. не би била разгледана. Множество адвокати (повече от сто) са били пълномощници на повече от един адвокат, като изборните правила, създадени от избирателната комисия, направили възможно един адвокат-пълномощник да представлява повече от един адвокат чрез заличаване на регистрация и регистриране в системата на ново пълномощно на същия пълномощник, като са използвани и пълномощни, в които не е попълнено името на пълномощника. Сочат се подозрения, че било извършено проучване на колеги, които обикновено не се явяват да гласуват и били съставени неистински пълномощни от тяхно име. Поддържа се, че е налице правен интерес за всеки адвокат да обжалва изборите за всеки един от органите на колегията, в която той членува, тъй като всеки адвокат е заинтересован тези органи да бъдат законосъобразно избрани, още повече, че би било абсурдно да се отменят изборите за даден орган поради нарушения на изборния процес като цяло, но да се остави в сила изборният резултат за орган, за който жалбоподателят не е кандидат, въпреки че и по отношение на избора за него са осъществени същите изборни нарушения.
С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е оставена без разглеждане жалбата на Е. П., С. С. и К. Д. против решение № 42/30.01.2016 г. за поправка на явна фактическа грешка на избирателната комисия, и против решение № 46/31.01.2016 г. относно избора на членове на контролния съвет на Софийската адвокатска колегия като недопустими. Оставена е без разглеждане жалбата на Н. Р. и на присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., против решения № 57, 58 и 59 от 07.02.2016 г. за избор на членове на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, като недопустима. Оставена е без разглеждане жалбата на Е. П. против избора на председател и членове на адвокатския съвет, председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет като недопустима. Оставена е без уважение жалбата на Е. П., С. С. и К. Д. против решение № 44/31.01.2016 г. относно избора на председател на Софийската адвокатска колегия, решение № 45/31.01.2016 г. относно избора на членове на адвокатския съвет. Оставена е без уважение жалбата на Н. Р. и на присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., срещу решения № 55 и 56 от 07.02.2016 г. за избор за председател и членове на адвокатски съвет. Оставена е без уважение жалбата на Е. П. против решение № 59/07.02.2016 г. за избор на членове на дисциплинарния съд.
Висшият адвокатски съвет приема жалбите на Е. П., С. С. и К. Д. в частта срещу решение № 42/30.01.2016 г. за поправка на очевидна фактическа грешка и срещу решение № 46/31.01.2016 г. относно избора за членове на контролен съвет, на Н. Р. и на присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., в частта срещу решения № 57, 58 и 59 от 07.02.2016 г. за избор на членове на контролен съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, на Е. П. против решения № 55, 56, 57 и 58 от 07.02.2016 г. за избор на председател и членове на адвокатския съвет, председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет, за недопустими, макар и подадени в предвидения за това срок, тъй като жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват съответното решение, след като не са регистрирани като кандидати за членове. Без уважение са оставени жалбите, подадени от Е. П., С. С. и К. Д. против решения № 44 и 45/31.01.2016 г. за избор на председател и членове на адвокатския съвет, на Н. Р. и присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., срещу решения № 55 и 56/07.02.2016 г. за избор на председател и членове на адвокатския съвет, и на Е. П. срещу решение № 59/07.02.2016 г. за избор на членове на дисциплинарния съд. Не е възприето виждането, че липсва решение, взето от общото събрание, за определяне броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд, тъй като решението на общото събрание по чл. 82, т. 5 ЗА от 24 и 25.01.2015 г. за определяне броя на редовните и резервните членове не е решение на избирателната комисия и Висшият адвокатски съвет не го е отменял, а при провеждането на нов избор, осъществен по реда на чл. 109 ЗА, избирателната комисия е била длъжна и правилно го е съобразила. За неоснователно е прието оплакването, свързано с изписването в бюлетината на „дисциплинарен съвет”, вместо на „дисциплинарен съд”, тъй като фактическата грешка е изправена от избирателната комисия със съответното решение, което е доведено до знанието на гласуващите с обявяването му и с обявление пред всяко изборно бюро, а и решението в конкретния случай няма самостоятелен характер, тъй като касае само процедурата по основния избор, при който няма избран нито един член на органите. Относно твърдението, че е нарушена тайната на вота, че цялостната организация на местата за гласуване благоприятствала „контролиран” и дори „подменен” вот, както и за съмнения относно възможността за ползване на предварително попълнени и подпечатани бюлетини, не били изложени конкретни факти и оплаквания. Сочи се и че ЗА не урежда формално императивни правила за начина на попълване на бюлетините, с които се осъществява гласуването с таен вот за органи, както и необходимостта от обособяване на специални места, където гласуващите да попълват бюлетината. Евентуалното оказване на натиск от адвокат спрямо друг за това как и за кого да гласува, е грубо нарушение на изискванията за колегиалност по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката, съставляващо дисциплинарно нарушение, като принципът за независимост изисква адвокатът активно да се противопоставя на всякакви посегателства върху независимостта му. При подобни опити адвокатът следва да се противопостави и да сезира органите на колегията с оглед прекратяването, предотвратяването им и евентуалното търсене на дисциплинарна отговорност. Счетено е, че няма законова пречка кандидатите и техни поддръжници да извършват агитация с цел убеждаване гласуващите да дадат вота си за тях, използвайки различни форми за тази цел, стига агитацията да не води до натиск или подмяна на вътрешното убеждение на отделния адвокат при упражняване на волята му в изборите, а когато се очертава възможност за прекрачване на съответната граница, избирателната комисия следва да действа по сигнал или служебно. Избирателната комисия се съобразила със сигнала, подаден след редовния избор, и при допълнителния такъв са били взети допълнителни мерки за нормалното протичане на гласуването – поставяне на указателни табели, осъществяване на наблюдение и контрол за спазване на установения ред за гласуване, ограничаване достъпа на външни лица до залата и пр. За неоснователни са приети оплакванията, че бюлетини от различни изборни бюра са били пускани не там, откъдето са били получени, и са били отразявани като действителни, тъй като изискването е да е налице печат на бюрото, за осигуряване и гарантиране на сигурността, че се гласува с бюлетина по образец. Не били представени сигнали или жалби във връзка с твърдението, че различните бюра са изисквали различни документи при получаване на бюлетината и са връщали същите преди упражняването на правото на вот, както и за допуснати грешки по отразяването на недействителни и действителни бюлетини, както и за неправилно отчитане на гласовете по време на броенето. Относно промяната в крайния час на гласуването е посочено, че съответният час бил посочен преди закриването на общото събрание на адвокатите, часът е обявен и от избирателната комисия в съобщението до адвокатите на сайта на колегията. Не се споделя виждането, че адвокатският стаж на кандидатите за органите не е еднакво определен към момент, еднакъв за всички, не отговаря на нито една от двете дати, на които са проведени изборите, тъй като кандидатите са с еднакъв стаж и за двата избора, и се определя към момента на регистрацията им, която подлежи на обжалване в отделно производство, след което се обявява и отделният списък. Начинът за гласуване и коя бюлетина се смята за действителна, са определени в приетите методически указания със съответните промени в тях и са били обявени и пред всяко изборно бюро. За неоснователно е прието оплакването, че не било уважено искането членовете на изборните бюра да седят в подходящо положение, за да се гледат от желаещите мониторите при нанасяне на резултатите, тъй като няма оплакване на двамата адвокати, неангажирани в изборния процес, наблюдаващи процеса, че се е пречело адвокатите да осъществяват наблюдение при отчитане на резултатите, и не е пречено да се извършва публично броене. Не било дадено нито едно оплакване до комисията от лице, което не е давало пълномощно, а е гласувано от негово име, и няма подобно оплакване и от специално визираната адв. Д. Х.. Висшият адвокатски съвет заключава, че, за да се отмени избор за органи на адвокатурата, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащи демократични законови процедури и принципи, относими към избирателното право. Тези нарушения следва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и резултата от изборите. Тъй като не са налице едновременно съществени нарушения на изборния процес, свързани с нарушаване на основни принципи и изборни процедури, и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да бъде невъзможно да се установи действителната воля на избирателите, изборът не следва да бъде отменен.
Касационният съд приема, че следва да остави без разглеждане жалбите на Е. Б. П. и К. П. Д. в частите им, с които се обжалва решението на Висшия адвокатски съвет от 11.03.2016 г. по решение № 55/07.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на председател на колегията; по решение № 56/07.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на членове на Софийската адвокатска колегия; по решение № 57/07.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на членове на контролния съвет; по решение № 58/07.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на председател на дисциплинарния съд; и по решение № 59/07.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на членове на дисциплинарния съд.
Е. Б. П., С. Й. С. и К. П. Д. са обжалвали пред Висшия адвокатски съвет решения № 42/30.01.2016 г. и решения № 44, 45 и 46/31.01.2016 г. на избирателната комисия по съображения, че избирателите са гласували за несъществуващ орган предвид записването в бюлетината на орган „дисциплинарен съвет“, а не „дисциплинарен съд“, което било възприето от избирателната комисия като явна фактическа грешка, липсата на валидно взето решение за броя на мандатите за членове и резервни членове на адвокатския съвет, нарушения на тайната на вота, използване на предварително попълнени и подпечатани бюлетини, искани различни документи при получаване на бюлетини, съмнения за некоректно нанасяне на данни от бюлетините, различно тълкуване от членовете на изборната комисия дали една бюлетина е действителна или не, сменен краен час на гласуване (л. 103-107 от делото). Данни по делото за подадени жалби срещу решенията от 07.02.2016 г. на избирателната комисия за резултатите от изборите за председател, членове на адвокатския съвет, членове на контролния съвет, председател на дисциплинарния съд и членове на дисциплинарния съд, не са представени. Предмет на разглеждане в обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет също е била само жалбата на П., С. и Д. срещу решенията на избирателната комисия от редовния избор от 31.01.2016 г.
Според използваните от законодателя термини, предмет на обжалване в случаите на проведен избор за органи на адвокатска колегия е решението на избирателната комисия за съответния вид избор. Същевременно, при дефиниране на възможността да се оспори избор за висши органи на адвокатурата в закона се сочи, че предмет на изследване е законосъобразността на самия избор – чл. 116, ал. 1 ЗА, което включва цялостния процес по провеждането на изборите за органи, включително подготовката, конституирането и работата на общото събрание на делегатите (в какъвто смисъл са мотивите на ВКС в решение № 234 по гр.д. № 385/2012 г., ІІІ г.о.). Следователно, строгото тълкуване на текста на чл. 106, ал. 4 ЗА ограничава спора до обжалваното пред Висшия адвокатски съвет решение, и то само тогава, когато спорът по реда на обжалването на последното, е пренесен пред ВКС. Затова не може да се сподели тезата на жалбоподателите П. и Д., че жалбите им са допустими изцяло поради единството на избирателния процес в частите му по редовния и допълнителния избор, в който те, като носители както на активно, така и на пасивно избирателно право, са били участници. Ето защо, след като жалбоподателите не са обжалвали резултатите от допълнителния избор за съответните органи на самоуправление на адвокатурата по реда на чл. 106, ал. 4 ЗА, те не са легитимирани да атакуват решението на Висшия адвокатски съвет в частите му, предмет на които са решения на избирателната комисия, които не са обжалвали надлежно в процедурата пред Висшия адвокатски съвет, макар те да са преценявани от последния по жалба на друг адвокат.
Като страна в производството пред ВКС следва да се заличи С. Й. С., който поради грешка е конституиран като жалбоподател по спора, тъй като липсва негова жалба против решението на Висшия адвокатски съвет от 11.03.2016 г., и липсват данни да се е присъединил своевременно към жалбите на някой от жалбоподателите.
Жалбите на Н. Р., Т. Б., В. Т., Е. П., и на Е. П. и К. Д. в съответните им части, са неоснователни.
На първо място е необходимо да се разреши въпросът за правния интерес за оспорване избора на органи на адвокатската колегия, за които жалбоподателят не е кандидат.
Съгласно чл. 106, ал. 4 ЗА решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 7 ЗА. В чл. 7 ЗА се определят редът, по който съответното решение на адвокатския съвет се съобщава, и редът за обжалването на решението или мълчаливия отказ на адвокатския съвет, респективно – на Висшия адвокатски съвет. Текстът сочи и лицата, които са легитимирани да обжалват решението или мълчаливия отказ – кандидатът (за адвокат) и контролния съвет. Следователно решението на избирателната комисия по чл. 106, ал. 4 ЗА за избор на органи на адвокатската колегия подлежи на обжалване пред Висшия адвокатски съвет, а решението по жалбите на Висшия адвокатски съвет – пред Върховния касационен съд.
Касационният съд приема, че чрез препращането към чл. 7 ЗА законът определя и кръга на лицата, които са легитимирани да обжалват решенията на избирателната комисия за обявяване на резултатите от избора за органи на адвокатската колегия. Освен контролният съвет, правен интерес да обжалва има и лицето, което е било кандидат за член на орган на адвокатската колегия, респективно – за председател на адвокатския съвет или дисциплинарния съд, но не е избрано. Изричното посочване на реда за обжалване според чл. 7 ЗА, дава различен ред за обжалване, съответно и кръг на легитимирани за това лица, в случаите на обжалване изборите за органи на колегията, от общия ред за обжалване на решенията на общото събрание на адвокатските колегии. Така съгласно чл. 85, ал. 1 ЗА, решенията на общото събрание, изброени в чл. 82 ЗА (с изричното изключение на изборните такива според чл. 106 ЗА), могат да бъдат обжалвани от всеки, който е имал право да участва в гласуването. Съвсем различно е разрешението, дадено от законодателя в чл. 116, ал. 1 ЗА – законосъобразността на избора на висши органи в адвокатурата може да бъде оспорена от всеки делегат на общото събрание на адвокатите в страната. Налага се изводът, че чрез нарочното препращането към реда по чл. 7 ЗА, законодателят ограничава кръга на лицата, легитимирани да обжалват решението за избор за органи на адвокатската колегия, до лицата, чието пасивно избирателно право е било засегнато от решението. Затова правилно Висшият адвокатски съвет е оставил без разглеждане жалбите на П., Д., Р., Б., Т. и П. в частите им, касаещи избора за органи на адвокатската колегия, за които не са били кандидати.
Неоснователно е оплакването, че за разглеждания избор не е бил определен броят на членовете на колективните органи на адвокатската колегия, както и че председателят на избирателната комисия незаконосъобразно допуснал единствено гласуване на броя на делегатите за общото събрание на Висшия адвокатски съвет, но не и на броя на колективните органи на адвокатската колегия. Решение по чл. 82, т. 5 ЗА за определяне броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд, се взема от общото събрание на адвокатската колегия, и в разглеждания случай то е взето на годишното отчетно-изборно събрание на адвокатската колегия на 24-25.01.2015 г., т. 6 от протокола. С протокол № 33 от 20.02.2015 г. на Висшия адвокатски съвет е взето решение по жалби срещу решенията на избирателната комисия за обявяване резултатите от избора за органи на Софийската адвокатска колегия, отменени са решенията на избирателната комисия за избор на органи на колегията от 25.01.2015 г. и от 01.02.2015 г. и е указано на адвокатския съвет да организира провеждането на нов избор за органи на Софийската адвокатска колегия по реда на чл. 109 ЗА. Проведеното на 30-31.01.2016 г. общо събрание е редовно годишно събрание, в чийто дневен ред извънредно е включен въпросът за избор на органи на адвокатската колегия при условията на чл. 109, ал. 1 ЗА. Решението на общото събрание на адвокатите от 24-25.01.2015 г. за определяне броя на членовете на органите на колегията не е обжалвано пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл. 85 ЗА, и към момента на провеждане на изборите през 2016 г. не е имало основание за ново решение на общото събрание по чл. 82, т. 1, предл. първо ЗА, доколкото са отменени само решения на избирателната комисия за избор на органи на колегията от 2015 г., и няма законово изискване след отмяната на решенията на избирателната комисия, с които се обявява резултатът от избора, отново да бъде решаван въпросът за определяне броя на членовете на органите на колегията, респективно такъв въпрос да бъде включван в дневния ред на общото събрание на колегията. В хипотезата на чл. 109, ал. 1 ЗА необходимост от вземане на повторно решение от общото събрание на адвокатската колегия по чл. 82, т. 5, предл. първо ЗА би съществувала само в случаите на отменено решение за избор и същевременно отменено по реда на чл. 85 ЗА решение на общото събрание за определяне броя на членовете на органите на колегията. Тъй като в настоящият случай решението на общото събрание за определяне броя на членовете на органите не е било обжалвано, съответно – отменено, председателят на събранието (председателят на избирателната комисия няма правомощия да предлага на събранието да взема решение по чл. 82, т. 5 ЗА) не е имал основание да поставя за разрешаване въпрос за определяне броя на членовете на органите на колегията. Ето защо приетото в този смисъл разрешение от Висшия адвокатски съвет следва да се сподели.
Неоснователно е оплакването, че гласуването е приключило в 16 ч., докато Законът за адвокатурата предвижда изборът да се провежда в дни, като аргумент за това се търси в разпоредбите на чл. 108, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1 ЗА. В протокола от общото събрание на колегията от 30.01.2016 г. председателят на избирателната комисия обяснява правилата за отразяване на вота върху бюлетината, обявен е начален час на гласуване от 15.30 ч. до 17.00 ч. на същия ден и от 9.00 ч. до 17.00 ч. на 31.01.2016 г. На 31.01.2016 г. след обявяване на решенията на избирателната комисия и поради необходимостта да се проведе допълнителен избор, в съответствие с чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗА, председателят на избирателната комисия оповестява датата за провеждането му – 07.02.2016 г., с начало на изборния ден в 9.00 ч. и край в 16.00 ч. Чрез обявяването на началото и края на гласуването за деня на допълнителния избор при спазване на изискването на чл. 108, ал. 1 ЗА – преди закриването на редовното общо събрание, е уточнено и своевременно обявено времето, в което адвокатите могат да упражнят активното си избирателно право, поради което не може да се приеме, че незаконосъобразно е намалено времето за гласуване, сравнено с времето, определено с решение № 11/22.12.2015 г. на избирателната комисия, в което за край на гласуването е приет часът 17.00. Законът не определя изборния ден чрез времетраене, през което да може да бъде упражнено активното избирателно право, като фиксира начало и край на гласуването (сравни чл. 220 от Изборния кодекс), а дава право на самоуправляващата се адвокатура по целесъобразност и в съответствие с членския състав и вида избор, да определи времевия отрязък, в който членовете да могат да упражнят активното си избирателно право. Доколкото са спазени общите принципи за предварително обявяване в общото събрание на начален и краен час на гласуване за съответните дни, респективно – същите данни за датата на допълнителния избор, законови правила не са нарушени.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение чрез вписване в бюлетината на погрешно название на орган, повлияло върху вота на избирателите. Установено е, че в утвърдения образец на бюлетина за основния избор, проведен на 30.01.2016 г., е било изписано „Бюлетина за членове на дисциплинарен съвет“, вместо „Бюлетина за членове на дисциплинарен съд“. С решение № 42/30.01.2016 г. на избирателната комисия е допусната поправка на явна фактическа грешка в бюлетината за органи на колегията, като обозначената като „Бюлетина за членове на дисциплинарен съвет“, е посочено да се чете като „Бюле