О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5375 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от С. П. Й. и С. Д. М. с вх. № 4649 от 26. 04. 2017г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на определение № 296 от 11. 04. 2017г. по гр. дело № 5375/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение в частта за разноските. Молителите поддържат, че присъденото в полза на ответника М. З. П. адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е прекомерно, несъобразено с минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв..
В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – М. З. П. /ответник по касационната жалба и в исковото производство/, депозира писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата, тъй като по делото са извършени процесуални действия, изразяващи се само в подаване на отговор на касационната жалба и приложим е минималният размер на адвокатския хонорар по чл. 9, ал. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 500лв., колкото е присъденият от ВКС на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна.
С постановеното по настоящото дело определение № 296 от 11. 04. 2017г. по гр. дело № 5375/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, подадената касационна жалба на С. П. Й. и С. Д. М. срещу постановеното въззивно решение е оставена без разглеждане като недопустима, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите са осъдени да заплатят на М. З. П. сумата 500лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, съставляващи хонорар за един адвокат, съобразно представен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането на сумата.
Доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за оставяне без разглеждане като недопустима на подадената касационна жалба срещу въззивното решение, касаторите Й. и М. не са имали възможност преди узнаване на определението, да възразят срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направеното искане в последния смисъл е своевременно и непреклудирано, дори да беше направено за първи път в молбата по чл. 248 ГПК. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, ненадлежно осъществена размяна на книжа, в тази хипотеза тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В гореизложения смисъл е и задължителното разрешение, дадено в ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е основателно, предвид обстоятелството, че касационната жалба е приета за недопустима и процесуалният представител на ответника в касационното производство М. З. П. – адв. Л. Г., е изготвила единствено отговор на касационната жалба, вкл. със становище по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Размерът на адвокатския хонорар не може да бъде намален под минимума, посочен в приложимия чл. 9, ал. 3 /в ред., ДВ, бр. 84 от 25. 10. 2016г./ от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Цитираната норма, регламентираща хонорара за един адвокат за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство, предвижда размерът му да се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв. В настоящото дело, платеният адвокатски хонорар от ответника по касационната жалба съответства на посочения минимум по Наредбата, поради което отсъстват законови основания за неговото намаляване.
На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК на С. П. Й. и С. Д. М. с вх. № 4649 от 26. 04. 2017г., като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.