3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр.София, 09.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2130/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Ю. А. Д. – И. и Г. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 25.03.2015 г. по в.гр.д.№ 7774/ 2014 г., в частта му, в която е признато за установено в отношенията между молителите и [фирма], че Ю. А. Д. – И. и Г. Д. И. дължат солидарно на [фирма] 1 532,98 лв – цена на доставена топлинна енергия и 240 лв мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4414/ 2013 г. на Софийски районен съд.
Молителите поддържат, че за да постанови решението си съдът е кредитирал изцяло заключение на техническа експертиза на вещо лице Т. К., без да съобрази, че то е изготвено въз основа на данни за дялово разпределение на доставената в сградата топлинна енергия, извършено от нелицензирани фирми. Позовават се на решение № А-263 на ДАМТН от 20.03.2015 г., според което на [фирма] и [фирма] не са били издадени лицензии за извършване на дейност по проверка на средства за измерване. Поради това общият топломер не е бил годно средство да измерване на доставената в сградата топлинна енергия, неправилно вещото лице е работило по данните от него и заключението му се явява неистинско. Излагат и доводи, че не дължат сумите, за които е постановено влязлото в сила решение, тъй като са налице предпоставките по чл.62 ЗЗП, тъй като не са ползвали реално топлинна енергия и тъй като не са абонати на [фирма], а за да приеме обратното, съдът се е позовал на едностранно съставени документи, които нямат доказателствена стойност.
Ответната страна [фирма] и третото лице – помагач [фирма] не вземат становище по молбата.
Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Тези предпоставки в случая не са налице, на първо място, защото за молителите, като ответници по делото, не са съществували обективни пречки да се позоват на липсата на издадена лицензия на [фирма] и [фирма] още с отговора срещу исковата молба и да представят доказателства за него. Те не са сторили това в предвидените в процесуалния закон срокове и възможността да се позоват на този факт е преклудирана. Страните по граждански дела не могат да използват извънинстанционния ред за контрол, за да санират резултата от собственото си неизвинително бездействие.
На второ място, наличието или липсата на издадена лицензия на [фирма] и [фирма] за извършване на метрологични проверки няма отношение към правните изводи на въззивния съд. Съществуването на вземането на [фирма] съдът е извел от действащата нормативна уредба, според която етажните собственици в сградата, в която е осъществена доставка на топлинна енергия, са задължени да я заплащат на доставчика. Пред него въпросът за лицензирането на фирмите, които са осъществили метрологичен контрол върху средствата за измерване на топлинната енергия, не е поставен и не е обусловил решаващите му изводи.
Отделно от това, решение № А-263 на ДАМТН от 20.03.2015 г., на което молителите се позовават, не доказва, че горепосочените дружества нямат издадена лицензия за извършване на проверки на средства за измерване. Напротив, в решението е посочено, че такива лицензии са издадени през 2003 г.
Що се касае до твърдението, че решението на съда е основано на неистинско експертно заключение, то доводите на молителите всъщност са за неправилност на заключението, не за неговата неистинност. Обстоятелства за неистинност на заключението нито се твърдят, нито се доказват. Предпоставките по чл.303 ал.1 т.2 ГПК се установяват с влезли в сила присъда или решение за установяване на престъпно обстоятелство, каквито молителите не твърдят да са издавани.
А касателно доводите за незаконосъобразност на влязлото в сила решение поради неправилно прилагане на ЗЗП или като основано на документи без доказателствена стойност, те не подлежат на обсъждане в настоящето производство. Допуснати от съда при постановяване на акта му нарушения на материалния закон или необоснованост могат да се проверяват само по реда на редовния инстанционен контрол. Неправилността на влезлите в сила решения не е предвидена като основание за тяхната отмяна в разпоредбата на чл.303 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. А. Д. – И. и Г. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 25.03.2015 г. по в.гр.д.№ 7774/ 2014 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 19428/ 2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: