О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 13.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3295 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
С определение № 1197 от 03.05.2017 г. по в. гр. д. № 95/2017 г. на Варненския окръжен съд е допълнено по реда на чл. 248 ГПК решението по делото в частта за разноските, като В. И. Д. е осъден да заплати на С. В. Д. сумата от 525 лв. разноски за въззивното производство.
Частна жалба срещу това определение е подадена от В. И. Д..
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски са прекомерно високи с оглед материалния интерес и сложността на делото, а също че присъждането на разноските е преждевременно, преди да приключи производството по делото за делба във втората му фаза. Поддържа, че съделителят – въззивник е претендирал част от спорния имот да е лична собственост и едва в алтернативност – че притежава 1/6 ид. ч., както е приел въззивният съд. Същевременно пояснява, че не е инициатор на производството.
Ответниците С. В. Д. и А. С. И. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл. 248 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решението по в. гр. д. № 95/2017 г. на Варненския окръжен съд е отменено частично първоинстанционното решение относно процесния поземлен имот, ведно с изградената в имота триетажна сграда, по отношение на квотите, като е постановено делбата да се извърши между съсобственици и при квоти: 1/6 за А. С. И.; 1/6 за С. В. Д. и 4/6 за В. И. Д.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че правото на ползване върху 600 кв. м. ид. ч. от процесния имот, предоставено на В. И. Д., е трансформирано в право на собственост по реда на чл. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по време на брака му с Е. Г. Д. и имотът, ведно с изградената върху него триетажна сграда, са придобити в режим на СИО. Собствеността върху разликата от 139 кв. м. над първоначално придобитите 600 кв. м. от имота е придобита при условията на § 4 „з“, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и същата не представлява самостоятелна, реално обособена част от него, а е идеална част от имота. След смъртта на Е. Г. Д. наследниците й са наследили правото да изкупят по реда на § 4 „з“, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ разликата от 139 кв. м. до общо ползваната част от имота съобразно наследствената си квота, като въпросът кой от тях и с какви средства е заплатил сумата касае облигационни отношения между тях. Това решение не е надлежно обжалвано и е влязло в сила.
С определението по чл. 248 ГПК, което е предмет на настоящото частно производство, съделителят В. И. Д., който е оспорил правата на останалите съделители и по отношение на който с първоинстанционното решение е прието, че притежава в индивидуална собственост придобитите по реда на § 4 „з“, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ на 139кв.м., е осъден за заплати на въззивника С. В. Д. разноските за въззивна инстанция.
Определението по чл. 248 ГПК е правилно.
Разноските при делбата се подчиняват на особен режим, определен в чл. 355 ГПК.
В практиката на ВС и ВКС този режим е детайлизиран в т. 9 на ППВС № 7/1973 г. и редица определения, между които определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО; определение № 255/09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО и др. Според приетото от ВС и ВКС, при делбата разноските се разпределят съобразно признатия на страните дял в съсобствеността, а когато са направени по повод повдигнат спорен въпрос, те се възлагат по общите правила – чл. 78 ГПК.
В настоящия случай въззивното производство по гр. д. № 95/2017 г. на Варненския окръжен съд е образувано по спор за това кои са собствениците на изкупените 139 кв. м. и какви са действителните квоти на съсобственост. С въззивното решение по този спор е възприето евентуалното становище на въззивника, че целият имот, включително спорните 139 кв. м., са съсобствени, като са променени и квотите, при които е допусната делбата. Въззивното решение е влязло в сила.
При този изход на основното производство по въззивното дело правилно са присъдени разноските на въззивника, при прилагане правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК и посочената практика на ВКС. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е преклудирано, поради което не се дължи произнасяне по него.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. И. Д. срещу определение № 1197 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 95/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: