– 2 –
РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. София 10.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1301 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 3920/14.02.2017 година, уточнена с молба вх. № 5243/02.03.2017 година, подадена от В. Н. В. за отмяна на решение № 216/28.09.2016 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по в. гр. д. № 394/2016 година, с което е потвърдено решение № 413/29.06.2016 Районен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 134/2015 година.
Насрещната страна по молбата за отмяна ОП „У. на о. и.” [населено място] е подала отговор на същата с вх. № 6692/17.03.2017 година, с който е изразила становище, че не на налице твърдените от В. Н. В. основания за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Кюстендил.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
С решението, чиято отмяна се иска и с потвърденото с него първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от В. Н. В. срещу ОП „У. на о. и.” [населено място] искове с правно основание чл. 242 във връзка с чл. 128 от КТ, във връзка с чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от НСОРЗ и чл. 86 от ЗЗД. С оглед на цената на предявените искове въззивното решение не е подлежало на обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК и затова съгласно чл. 299, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на която е обявено-28.09.2016 година.
От изложените в молба с вх. № 3920/14.02.2017 година, уточнена с молба вх. № 5243/02.03.2017 година твърдения следва, че В. Н. В. иска отмяна на решение № 216/28.09.2016 година на Окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 394/2016 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и в тази връзка се позовава на приложените към молбата доказателства, а именно Правилник за устройството и дейността на ОП „У. на о. и.” [населено място], приет с решение № 129/09.11.2012 година, изменен и допълнен с решение № 447/26.09.2009 година, двете на ОбС Кюстендил и препис от трудовата му книжка.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новите доказателства да бъдат преценени при разрешаването на спора.
От горното следва, че новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и когато са били създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Освен това новите доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Затова тези доказателства трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. От посоченото следва, че обстоятелствата, които разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава защита на страната, в случаите когато делото не е било попълнено с релевантни за спора доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.
В конкретния случай В. твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, а именно Правилник за устройството и дейността на ОП „У. на о. и.” [населено място], приет с решение № 129/09.11.2012 година, изменен и допълнен с решение № 447/26.09.2009 година, двете на ОбС Кюстендил и препис от трудовата му книжка. И двете доказателства са съществували към момента на приключване на устните състезания пред Окръжен съд Кюстендил. Поначало трудовата книжка трябва да е била в държане на молителя и той е могъл да я представи като доказателство по делото още с исковата молба или в един последващ момент преди приключване на исковото производство. Същевременно, ако трудовата книжка не е била държане на В., а се е съхранявала при работодателя, молителят е разполагал с възможността да осигури представянето й по делото, като поиска работодателят да бъде задължен да я представи. Затова трудовата книжка на В. Н. В. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и пропускът на молителя да представи същата в исковото производство не може да бъде саниран по реда на извънредния извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, какъвто се явява отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК. Второто представено от В. Н. В. писмено доказателство, а именно Правилник за устройството и дейността на ОП „У. на о. и.” [населено място], приет с решение № 129/09.11.2012 година, изменен и допълнен с решение № 447/26.09.2009 година, двете на ОбС Кюстендил, също е съществувало към момента на предявяването на иска, по който е постановено решението, чиято отмяна е поискана, както молителят е могъл, при полагане на необходимата грижа за защита на интересите си, да се снабди с него и съответно да го представи в хода на исковото производство. По делото липсват доказателства, че В. не е могъл да узнае за съществуването на писмено писмени доказателства поради обективни причини или поради други независещи от него обстоятелства. Затова така представените с подадената от В. Н. В. молба писмени доказателства не могат да обосноват отмяната на решение № 216/28.09.2016 година на Окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 394/2016 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК
Същевременно с молбата си В. Н. В. твърди, че са налице и други основания за отмяна, като едно от тях е това по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. В подкрепа на това си твърдение молителят представя незаверени преписи от две решения на Окръжен съд Кюстендил, като е отбелязал, че едното от тях е влязло в сила на 28.02.2014 година, а другото на 20.03.3014 година. Предвид на тези отбелязвания най-късно е влязло в сила решението, чиято отмяна се иска-на 28.09.2016 година. От съпоставката между тази дата и датата на подаването на молбата за отмяна-14.02.2017 година следва, че молбата е подадена след изтичането на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК срок и затова твърденията на В. за наличието на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Дори и да бъдат разгледани то няма да е налице основание за отмяна на решение № 216/28.09.2016 година на Окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 394/2016 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като представените решения касаят трудови спорове между ОП „У. на о. и.” [населено място] и трети лица, различни от молителя.
В молбата за отмяна е посочено, че са налице и предвидените чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК основания за това. Не са изложени обаче фактически твърдения обосноваващи тези основания за отмяна. Твърдението, че назначеното в исковото производство вещо лице не притежава необходимите специални знания за изготвянето на заключението не може да доведе до отмяна на решението на Окръжен съд Кюстендил на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, без по надлежния съдебен ред (с влязла в сила присъда или съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК) да е била установена неистинност на това заключение. Липсват обаче както твърдения, така и доказателства в тази насока. Липсват надлежни твърдения и за наличието на уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за отмяна, тъй като твърдението че упълномощения по делото процесуален представител на В. не бил предприел съответните действия и не е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора за процесуално представителство не се покрива от това основание за отмяна.
С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК за отмяна решение № 216/28.09.2016 година на Окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 394/2016 година и подадената от В. Н. В. молба с вх. № 3920/14.02.2017 година, уточнена с молба вх. № 5243/02.03.2017 година за това трябва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3920/14.02.2017 година, уточнена с молба вх. № 5243/02.03.2017 година, подадена от В. Н. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 216/28.09.2016 година на Окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 394/2016 година..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.