2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. София, 08.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4724 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на К. Х. К. с адрес в [населено място], обл. Софийска, за отмяна на влязлото в сила решение № 202 от 30 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 2299 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г. в частта му, с която се потвърждава решение № 1699 от 12 март 2014 г., постановено по гр.д. № 711 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., в частта му по исковете с основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за отнемането от К. в полза на Държавата следните вещи: апартамент № 16 с идентификатор 68134.4089.455.1.60, заедно с принадлежащите му мазе № 16, таванска стая № 1 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; лек автомобил „Ф. с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „М 21412“ с рег. [рег.номер на МПС] , и в хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ паричната сума 12500 лева, представляваща пазарната стойност, получена от продажбата на лек автомобил „А.“, с рег. [рег.номер на МПС] , и паричната сума 1200 лева, представляваща пазарната стойност, получена от продажбата на лек автомобил „ВАЗ 21061/1500 С“, с рег. [рег.номер на МПС] .
В молбата за отмяна се поддържа основанието за това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че по време на делото молителят бил в обективна невъзможност да представи доказателства за твърдени от него факти, които биха довели до други изводи на съда и до отхвърляне на предявения иск. Твърди се, че след влизане в сила на съдебното решение молителят се снабдил с доказателства за придобиване на лично имущество чрез получени дарени средства от родителите му и чрез предоставени заемни средства от други лица. Според молителя, независимо от положените грижи за снабдяване с доказателства за получени доходи от баща му за периода 1990-1994 г. от ТКЗС „М.” [населено място], първоинстанционният съд не издал удостоверение, а от кооперацията било отговорено, че не се пази архива за тези години, но на 22 март 2017 г. било издадено удостоверение от НОИ ТП София област за осигурителен доход на Х. К. за съответния период. Сочи се, че от роднини на молителя му били предадени документи – разписки за получени от майка му суми. Молителят заявява, че заради нежелание на заемодател да даде на координати в И., не могъл да представи документ за взет заем в размер на 28000 лева, като представя документ за трудов стаж на трето за спора лице в И. и удостоверение за осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на придобиване. Накрая се поддържа, че били открити незначителна част от документи за закупуване на материали и извършване на довършителни работи в отнетия апартамент, с които били осъществени довършителните работи за сметка на продавачите и така била увеличена стойността на имота за периода до окончателното му прехвърляне през 2009 г.
Ответникът К., чрез главен инспектор П. Б., заявява становище за неоснователност на молбата.
С въззивното решение в атакуваната му част се приема, че за проверявания период молителят е придобил правото на собственост върху четири леки автомобила, като се е разпоредил с два от тях след придобиването и на четирите автомобила; за периода 1990 г. – 2009 г. включително молителят няма реализирани доходи, освен от продажбите на двата автомобила (в размер общо на 178,24 минимални работни заплати), поради което е заключено, че молителят не е разполагал със средства за придобиване на четирите автомобила. Съобразено е, че през 2008 г. молителят е закупил апартамент от член-кооператори в Ж. за сумата 61150 лева, при пазарна негова стойност от 160700 лева, и при твърдението, че действително заплатената цена е 20000 щатски долара; продавачите по този договор през 2002 г. са учредили в полза на молителя договорна ипотека върху друг техен имот за сумата от 20000 щатски долара, представляващи продажната цена по сключен същата година между тях предварителен договор за покупко-продажба на апартамента; преценявайки свидетелските показания на продавачите, учредената договорна ипотека (молителят е имал интерес да обезпечи пълния размер на вземането си спрямо продавачите при неизпълнение на задължението да сключат окончателен договор за апартамента в Ж.) и експертното заключение, се приема, че апартаментът действително е закупен за сумата от 20000 щатски долара, или е налице разлика от 290,69 минимални работни заплати между платеното и пазарната цена на апартамента. Възприето е заключението на икономическата експертиза, че за периода 1990-2008 г. молителят е имал приходи в общ размер от 222,58 минимални работни заплати и разходи от 3262,63 минимални работни заплати, от които следва да се приспаднат 290,69 минимални работни заплати за покупката на апартамента, при което е налице надвишаване на разходите над приходите с 2749,36 минимални работни заплати. Съдът приема за недоказано придобиването на автомобилите с предоставени от трети лица средства – обстоятелството, че родителите на молителя са работили и са получавали доходи, не означава непременно, че те са предоставяли средства на сина си за придобиване на автомобилите; за неустановено със съответните доказателства е прието и твърдението, че молителят е работил като таксиметров шофьор и е бил ангажиран в обработката на насаждения с ягоди, с които се е занимавало семейството. За недоказано е прието и твърдението, че сумата, необходима за закупуването на апартамента, е била предоставена от родителите на молителя, при противоречие в сведенията за начина на предоставянето им и при липса на данни за теглене на суми от банкова институция, като свидетелските показания са преценявани по смисъла на чл. 172 ГПК. Въз основа на горното е прието, че молителят е придобил през проверявания период имущество, което е на значителна стойност, молителят е осъден за престъпление в предметния обхват на закона, за придобиването на имуществото не са установени законни източници, осъществяваната престъпна дейност е от естество да позволи реализирането на приходи от нея, поради което е прието, че отнетите в полза на държавата апартамент и два автомобила, и равностойността на два автомобила, с които молителят се е разпоредил, са отнети законосъобразно.
Молбата за отмяна е неоснователна.
За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Новооткритите факти или установяващите ги писмени доказателства, следва, освен това, да са от съществено значение за делото и да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид. Посочените от молителя в настоящия случай доказателства нямат това качество.
Представеното удостоверение от 22.03.2017 г. на НОИ – ТП София за осигурителен доход на бащата Х. К. не представлява доказателство относно релевантни за спорния предмет фактически обстоятелства и по-специално не установява размера на имуществото на молителя и на съответни доходи в проверявания период. Х. К., макар и близък роднина на проверяваното лице, не е ответник по делото и не неговото имущество е предмет на отнемане по ЗОПДИППД /отм./ Идентични съображения следва да се изложат и по отношение разписките, установяващи доходите на Х. К. К., майка на молителя, получени от нейните брат и сестра В. К. С. и Ю. К. М. за уравняване на дялове от наследствен имот. И с двете групи нови доказателства молителят не установява каква е връзката между доходите на родителите му и неговите собствени доходи, която единствено би била релевантна в случая с оглед предмета на делото и кръга на лицата, определен в ЗОПДИППД /отм./, чието имущество подлежи на проверка и отмяна. Те не засягат и изводите на въззивния съд в тази насока, според които обстоятелството, че родителите на молителя са работили и са получавали доходи, не означава непременно, че те са предоставяли средства на сина си за придобиване на подлежащите на отнемане автомобили.
Не попада в хипотезата на поддържаното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представеният от молителя договор за заем, датиран от 15 март 2001 г. Същият обективира заемно правоотношение от момент, предшестващ образуването на делото по ЗОПДИППД /отм./ и в свидетелстващата му част документът установява факт – предаване на парична сума в размер на 28000 лева, за който молителят е знаел през траенето на съдебния процес. Изложените в молбата за отмяна доводи и обяснения за обстоятелствата, при които молителят впоследствие се е сдобил с писмения документ, подкрепени от показанията на свидетеля Х. Й., разпитан в публичното заседание в производството по отмяна, не обосновават с категоричност наличието на обективна невъзможност този документ да бъде издирен и представен в рамките на преклузивните срокове пред инстанциите по същество. Съдът не възприема довода, включително и с оглед значимата стойност на заетата с договора сума, че ответникът в производството не е могъл да съобрази наличието на този договор, да го изтъкне при организирането на защитата си или да се възползва от процедурата по чл. 192 ГПК, ако се е натъкнал на пречка да се снабди с него. По делото пред първа и втора инстанция няма данни за обсъждането на договора и за посочването му като източник на доход от К. – напротив, според показанията на разпитаните свидетели Х. К. и Т. К., сумата, необходима за закупуване на апартамента, е била предоставена на К. К. от двамата му родители. Тези показания на свидетелите и твърдения на ответника в негова защита не се съвместяват с поддържаните в молбата за отмяна твърдения, че всъщност заетата по договора за заем сума от 28000 лева е предоставена за закупуването на същия апартамент.
По отношение на представените фактури и разписки, удостоверяващи закупуване на материали и извършване на довършителни работи в закупения от К. апартамент, молителят не обосновава надлежно качеството им на доказателства, които са от съществено значение за предмета на делото и които могат да доведат до промяна на съдържанието на постановеното решение. Едновременно се сочи, че те удостоверяват разходи, извършени „за сметка на продавачите“, а самите доказателства разкриват извършен разход от молителя, като не се обосновава как следва да се ценят от съда посочените доказателства и в каква насока е тяхното значение за предмета на делото. Освен това и тези доказателства свидетелстват за факти, които са били известни на страната през траенето на процеса. Подобренията, извършени в недвижимия имот, при добро водене на делото, могат да бъдат установени с различни допустими в процеса доказателствени средства, но те не са били заявени по делото. С оглед гореизложеното, подадената от К. К. молба за отмяна на влязло в сила решение следва да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора, разноски за производството по отмяна пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят в размер на 150 лева в полза на К. (К. съгласно ЗПКОНПИ, обн. ДВ бр. 41 от 19.01.2018 г.) с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Х. К. с адрес в [населено място], обл. Софийска, за отмяна на влязлото в сила решение № 202 от 30 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 2299 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г. в частта му, с която се потвърждава решение № 1699 от 12 март 2014 г., постановено по гр.д. № 711 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ОСЪЖДА К. Х. К. от [населено място], Софийска област да заплати на К. (К. съгласно ЗПКОНПИ, обн. ДВ бр. 41 от 19.01.2018 г.) сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски в производството по отмяна пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: