– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 414
гр. София 14.11.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 (седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1839 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба вх. № 7029/25.07.2018 година К. К. Р. е поискал да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 343/19.07.2018 година в частта му за разноските, като С. И. А. бъде осъден да му заплати сумата от 1000.00 лева, представляваща заплатено в касационното производство адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата С. И. А. е подал отговор на същата с вх. № 8970/05.10.2018 година, с който е изразил становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Направено е и евентуално искане, в случай че съдът счете молбата за основателна да намали размера на адвокатското възнаграждение до установения с Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:
С постановеното по делото определение № 343/19.07.2018 година съставът на ВКС е потвърдил определение № 787/06.03.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по ч. гр. д. № 699/2018 година, с което е прието, че подадената от С. И. А. срещу разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година, частна жалба № 394/02.01.2018 година е недопустима и като такава е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. Предмет на частната въззивна жалба са били дадените с разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година указания на първоинстанционния съд, с които е поискано от С. И. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи дали преминава от установителен иск по чл. 422 от ГПК към осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, като в същия срок представи и доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС, в размер на 20 219.87 лева за главницата и 2022.58 лева за неустойката.
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата обаче има предвид не всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство, а само този, с който съответната инстанция се произнася по съществото на спора между страните. В настоящия случай спорът между С. И. А. и К. К. Р. е за това дали втория дължи на първия сумите, за които са предявени исковете по гр. д. № 6240/2011 година по описа на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав. Именно от това дали предявените от С. И. А. срещу К. К. Р. искове са основателни или не зависи как ще се разпредели отговорността на страните за направените в хода на производството съдебни и деловодни разноски. В производството по ч. гр. д. № 1839/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., по което е постановено определение № 343/19.07.2018 година този спор не е бил разрешаван. В него е бил разглеждан и решен само процесуалния спор за това дали разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година подлежи на обжалване и ако да дали дадените с него указания са законосъобразни, като след разрешаването му делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разрешаването на спора по същество.
С определението, чието изменение е поискано, не е разрешен спора по същество, нито пък е сложен край на съдебното производство, а същото продължава да е висящо на етап първоинстанционно такова. Именно в това производство ще бъде постановено решение, с което съдът ще се произнесе по съществуващия между страните спор за дължимостта на сумите, като определи дали те са дължими се или не. Затова по силата на чл. 81 от ГПК при постановяване на въззивното си решение съставът на Софийски градски съд ще трябва да се произнесе по отговорността на страните за направените от тях в производството съдебни и деловодни разноски. Това произнасяне ще трябва да включва произнасяне не само по направените пред първата инстанция разноски, но и тези направени в съпътстващите производства, при които съдилищата се е произнасяли по спорни между страните въпроси, които обаче не са били свързани с разглеждането на спора по същество. Това обозначава, че отговорността между страните за извършените в хода на производството по ч. гр. д. № 1839/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о- разноски следва да бъде определена от Софийски градски съд, при произнасянето му по съществото на спора., В същия смисъл е и т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/21012 година на ОСГТК на ВКС по отношение на направените в производството по отмяна на влязло в сила решение. Касае се до сходни положения, поради което няма основание в настоящето производства да бъде дадено различно разрешение на въпроса от това в цитираното ТР.
Предвид горното подадената от К. К. Р. молба вх. № 7029/25.07.2018 година изменение на постановеното по делото определение № 343/19.07.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Разноски в настоящето производство не се дължат, поради което и не трябва да бъдат присъждани такива.
.По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. К. Р. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] молба вх. № 7029/25.07.2018 година за изменение на постановеното по делото определение № 343/19.07.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.