РЕШЕНИЕ
№ 236
София, 12. ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2736 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 307 ГПК.
Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 30.03.2015 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 1010/2015 в частта за разноските.
Молителят [фирма], С. иска отмяната на посоченото решение в посочената част, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при неговото решаване и с които той не е могъл да се снабди своевременно.
Ответникът по молбата М. В. К. прави отвод за нейната недопустимост, тъй като в тази част решението подлежи на изменяване от съда, който го е постановил и този акт подлежи на обжалване според обжалваемостта на решението; и евентуално я оспорва като счита, че обстоятелствата по чл. 38 ЗАдв не подлежат на оспорване и установяване пред съда, а и представените доказателства не са нови, тъй като са представени с писмените бележки пред съда на 25.03.2015 г. и по правното им значение се е произнесъл съдът по жалбата срещу определението за изменяване на решението в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение, в посочената част, е постановено на 30.03.2015 г. и е влязло в сила на 26.04.2016 г., когато е оставено в сила определението, с което е отказано изменяването на решението в тази част, а молбата за отмяна е подадена на 25.06.2015 г. – преди влизането в сила на решението, в тази част, намира, че тя е подаден в срок, редовна е и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищецът е представляван от адвокат безплатно, тъй като е материално затруднен, поради което насрещната страна е осъдена за разноски в полза на представляващия го адвокат.
Представените справка за трудовите договори на ищеца от НАП и удостоверение за вписване на представлявалия го младши адвокат удостоверяват обстоятелствата, че след уволнението на 27.05.2013 г. ищецът е постъпил на друга работа на 15.10.2014 г., както и че представлявалата го младши адвокат Ш. е вписана като такъв, считано от 15.10.2014 г.
Тези обстоятелства обаче нямат значение за решаването на делото в частта за разноските.
Съгласно чл. 97 ГПК съдът може да провери, съществували ли са предпоставките за предоставяне на правна помощ и ако те не са били налице – да лиши страната от правна помощ. С подобни правомощия по отношение на предоставяната от адвокат безплатна правна защита съдът не разполага нито това е необходимо, тъй като предоставящият безплатна защита адвокат би получил възнаграждение в определен от съда размер само в случай на осъждане на насрещната страна.
Младшите адвокати могат да сключват договори за адвокатска защита и да получават възнаграждение от доверителя за положения труд, съответно от осъдената насрещна страна, когато защитата е предоставена безвъзмездно. Въпросът дали младшият адвокат има право да се явява самостоятелно пред съда има значение в отношенията между страните по договора за адвокатска защита, както и за надлежното представляване на страната пред съда. В отношенията с насрешната страна по делото и по-специално във връзка с отговорността на тази страна за разноски по делото тези обстоятелства са без правно значение. Възнаграждението за положения труд е дължимо, което обуславя отговорността за разноски.
Отделно стои въпросът, че в случая процесуалните действия от младшия адвокат не са извършени устно в съдебно заседание, в който случай е необходимо присъствието на ръководещия адвокат; а са извършени във формата на писмена молба, подадена до съда, в който случай не е необходимо изрично означение върху документа, че е изготвен под ръководството на адвокат.
Видно от изложеното молбата за отмяна на предявеното основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Разноски, в производствата по определяне на разноските, не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма], С. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.03.2015 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 1010/2015 в частта за разноските на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.