1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3584/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производство по чл.250 ГПК.
С постановено по настоящето дело определение № 967/ 10.12.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1334 от 29.05.2018 г. , с което С. Г. Т. е осъден да заплати на С. Н. Г. сумата 40 000 лв – получена на 26.04.2012 г. без основание чрез превод по банкова сметка, със законната лихва върху тази сума от 22.03.2016 г. и разноските по делото.
С молба вх.№ 185/ 09.01.2019 г. пълномощник на касатора С. Т. е поискал допълване на определението от 10.12.2018 г. Според него Върховният касационен съд не е разгледал всички поставени в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, посочени като основание на искането за допускане на касационно обжалване. Счита, че не е взет предвид въпросът за задълженията на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви кои факти от кои доказателства установява, без да основе акта си само на избрани от него доказателства. Счита също, че не е разгледан въпросът за задължението на въззивния съд да допусне и събере доказателства (чрез разпит на свидетели), ако първата инстанция е отказала допускането им, а впоследствие е намерила събраните доказателства за недостатъчни за установяване на релевантните факти. Според него тези два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно иска касационната инстанция да допусне по тях обжалване на въззивното решение, като допълни определението си от 10.12.2018 г.
Ответната страна С. Г. оспорва молбата. Излага съображения, че и двата въпроса, които сочи касаторът в молбата си за допълване, са обсъдени в определението от 10.12.2018 г. и е прието, че са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика. Преповтаря и съображенията, посочени в отговора срещу касационната жалба, че тези въпроси са неотносими към действията на съдилищата по същество по конкретното дело.
Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда не съдържа произнасяне по целия заявен правен спор. По реда на допълването не може да се променя правораздавателната воля на съда в неоттегляем негов акт. Когато касационната инстанция е сезирана по реда на чл.288 ГПК с жалба срещу въззивно решение, тя се произнася с определение, с което допуска или не допуска това решение до касационен контрол. Определението на касационния съд не подлежи на обжалване. Когато касационният контрол не е допуснат, съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран. Това е така, дори да не са обсъдени някои от основанията за допускане на касационната жалба (макар конкретният случай да не е такъв).
Въззивното решение влиза в сила от датата на определението, с което касационното обжалване не е допуснато (чл.296 т.3 пр.1 ГПК). Влязлото в сила решение вече не може да бъде предмет на инстанционен контрол, отмяната му процесуалният закон допуска само в ограничително изброени хипотези по специален ред (чл.303 и сл. ГПК). Ето защо, след като е постановено определение за недопускане на въззивно решение до касационно обжалване, не е възможно чрез производство по чл.250 ГПК то да бъде допуснато до инстанционен контрол. Касационният съд нито може сам да оттегли определението си, с постановяването на което въззивното решение влиза в сила, нито под формата на допълване на това определение да допусне инстанционен контрол върху влязло в сила решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 185/ 09.01.2019 г. на пълномощник на С. Г. Т. за допълване на определение № 967/ 10.12.2018 г по гр.д.№ 3584/ 2018 г. на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: