1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 08.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Иванова ч. т. д. № 2218 по описа за 2018 г.,. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 11209/27.12.2018 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Д. В., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното в производството по чл.274, ал. 3, т.1 ГПК определение № 686 от 11.12.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., по ч. т. д. № 2218/2018 г.
Молителят твърди, че при постановяване на съдебния акт съставът на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното от „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД искане за присъждане на разноски, изразяващи се в направените от дружеството разходи пред Апелативен съд – В. в размер на 225 лв. (200 лв. заплатен адвокатски хонорар и 25 лв. заплатена държавна такса) и пред ВКС в размер на 215 лв. (200 лв. адвокатски хонорар и 15 лв. платена държавна такса), удостоверени с представените доказателства за извършването им пред всяка от инстанциите, поради което моли определение № 686 от 11.12.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., по ч. т. д. № 2218/2018 г. да бъде допълнено, като му бъдат присъдени сторените разноски в претендирания размер.
Ответната страна – „СОЧИ СТАР“ ЕООД, в срока по чл. 248, ал.2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е допустима, като подадена от частния жалбоподател и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С постановеното в производството с правно основание чл. 274, ал.3, т.1 ГПК определение № 686 от 11.12.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., по ч. т. д. № 2218/2018 г., съдът е допуснал касационно обжалване на определение № 361/26.06.2018 г. по гр. д. № 281/2018 г. на Апелативен съд – В.. Последното е постановено по частна жалба на „Златна палма“ ООД трето лице за обезпечителното производство развито пред РС – [населено място] с молител „Сочи Стар“ ЕООД и частна жалба на „Искра 1“ ЕООД ответник в обезпечителното производство. Производството по делото е започнало в РС – [населено място] с искане за допускане на обезпечение от „Сочи Стар“ ЕООД на бъдещ иск на основание чл. 396 от ГПК. Впоследствие след допускане на обезпечение е подадена частна жалба от лицето, срещу което е допуснато обезпечение ответник по бъдещия иск „Искра 1“ ЕООД и от трето лице „Сочи Стар“ ЕООД. Частната жалба е приета за недопустима от Окръжен съд – [населено място] по реда на чл. 396, ал.2, вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК. Това определение е обжалвано от двамата частни жалбоподатели пред Апелативен съд – [населено място]. Апелативен съд [населено място] е потвърдил определението на Окръжен съд [населено място]. Предмет на частната жалба, с която е сезиран Върховният касационен съд на Р България по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е определението на Апелативен съд [населено място] относно допустимостта на частните жалби на двамата жалбоподатели. Както бе посочено Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване и е приел, че определението на Апелативен съд [населено място] следва да се отмени като се върне делото за продължаване на производството по него и произнасяне по частните жалби на „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД и на „ИСКРА 1“ ЕООД.
На първо място ще следва да се прецени дали нормата на чл. 81 от ГПК в случая ще е приложима. Съгласно разясненията в т. 5 от ТР 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима в обезпечителното производство. Разноските на страните се произнасят с оглед изхода на спора и правилата на чл. 78 от ГПК при разрешаване на спора между тях с окончателен съдебен акт. Третото лице, което се защитава поради неоснователно обезпечение, засягащо неговата правна сфера, би имал право на разноски и в процеса на обезпечение, ако съдът счете, че частната му жалба срещу допуснатото обезпечение е основателна. Но това означава произнасяне на съда по същество на частната жалба и отговор на въпроса дали е налице основателност на същата. Съгласно чл. 81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските при приключване на производството. Приложена към настоящата хипотеза нормата означава, че инстанцията, постановяваща окончателен съдебен акт по подадените частни жалби, ще дължи произнасяне по разноските, направени от частния жалбоподател, трето лице за допуснатото обезпечение, за цялото производство по обжалване на определението, постановено на основание чл. 396, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения ще следва да се остави без уважение искането за присъждане на разноски за настоящето производство и Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 248 вр. чл. 81 от ГПК, искането на „Златна палма“ ООД, [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, ЕИК[ЕИК] за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 686 от 11.12.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., по ч. т. д. № 2218/2018 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: