6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр. София, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3365 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на районния съд в [населено място], подадена чрез председателя на съда съдия И. К., за отмяна на решение № 161 от 2 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 33/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III гражданско отделение, с което е отменено решение № 406 от 11 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 557/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13 май 2016 г., постановено по гр.д. № 1810/2015 г. от районния съд в [населено място] в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Т. П., с адрес в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ срещу районния съд в [населено място], и вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № 1403 от 13 декември 2014 г. дисциплинарно уволнение на П. и тя е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност.
В молбата се поддържа основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че след постъпване на служителя на работа, с цел установяване на реалното здравословно състояние на лицето, е изпратено запитване до ТЕЛК за становище на медицинския орган дали длъжността, изпълнявана от служителя, е подходяща за трудоустрояване и при какви услови, срок на трудоустрояване и характер на работата, и в отговор след извършени прегледи на лицето и въз основа на съответната медицинска документация относно здравното му състояние, с представеното като доказателство експертно решение от 15 март 2018 г. на ТЕЛК, се установява, че лицето е с 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „хронична исхемична болест на сърцето” и общо заболяване „И.. З.. КМПИД. Двуклонова коронарна болест”. За това експертно решение се твърди, че доказва обстоятелството, че служителят няма декларираното от него пред работодателя заболяване „диабет”, нито е имал такова заболяване към момента на уволнението, нито пък страда от него в момента, решението е връчено на лицето, без то да го обжалва, ако не е било съгласно с подобен извод. Молителят подчертава, че служителят, макар да е декларирал съответното заболяване пред работодателя преди уволнението, съзнателно е декларирал неверни обстоятелства и недобросъвестно е въвел работодателя си в заблуждение, давайки му невярна информация, че страда от определено заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г., представляващо основание за предварителна закрила при уволнение. Обяснено е, че по време на действалото преди уволнението трудово правоотношение служителят не е представил никаква друга медицинска документация освен такава, че страда от сърдечно заболяване, и в тази връзка са били единствено запитванията до съответните институции. Ето защо, според молителя, посочването на заболяването е само с цел осигуряване на бъдеща защита при уволнение, от която принципно лицето не би трябвало да се ползва, защото не страда от съответната болест по наредбата, поради което работодателят бил спазил процедурата по предварителната закрила, и така мнението или разрешението на съответните органи за заболяването „диабет” действително не е търсено, но не е било и необходимо, защото лицето не е страдало от такова заболяване, противно на основния аргумент на касационния съд за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Изтъква се и че макар решението на ТЕЛК да е новосъздаден документ, той е новооткрит по отношение на факти, които молителят е поддържал през висящността на делото, но предвид липсата на медицински документи относно заболяването „диабет” на ищцата, тези факти не са могли да бъдат доказани, а и за пръв път въпросът за закрилата при заболяването „диабет” е повдигнат във въззивната жалба (без заявяване на подобно оплакване в исковата молба), когато вече е преклудирана възможността за събиране на доказателства относно невъведени в исковата молба факти, и е липсвал правен интерес у работодателя, при прекратено трудово правоотношение, да търси информация от здравните органи в тази насока.
Ответницата Д. Т. П., с адрес в [населено място], в отговор на молбата за отмяна сочи доводи за нейната неоснователност.
С атакуваното решение съставът на касационния съд, при отговор на въпроса всяко едно от заболяванията, визирани в Наредба № 5/1987 г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, представлява ли самостоятелно правно основание, за което следва да бъде преодоляна закрилата по чл. 333 КТ при декларирани повече от едно заболяване, и неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 333, ал. 2 КТ представлява ли неспазване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с прилагане на чл. 333 КТ, възприема трайно установената съдебна практика, според която работодателят е задължен предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5/1987 г. и, ако са налице данни за такова заболяване/заболявания, е длъжен да поиска от ТЕЛК предварително мнение по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ, като изпрати за това необходимите медицински документи, както и да се снабди с предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението по чл. 333, ал. 1 КТ, като и в двете хипотези на ал. 1 и ал. 2 на чл. 333 КТ следва да се вземе предвид всяко едно от декларираните от работника или служителя заболявания, обхванати от закрилата по смисъла на чл. 1 от наредбата. Изрично е подчертано, че ако работникът се ползва от закрила на повече от едно основания, то всяко основание трябва да бъде преодоляно поотделно, респективно предварителното мнение на ТЕЛК и разрешението на инспекцията следва да се искат за всяко заболяване. По същество съдът приема, че, след като ищцата се е позовала на закрилата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, в предмета на спора е включен и въпросът за това преодоляна ли е закрилата по отношение на всички заболявания по смисъла на Наредба № 5, посочени от ищцата преди процесното уволнение в декларацията пред работодателя. Тъй като ищцата, освен исхемичната болест на сърцето, е декларирала и заболяването диабет, а не е установено в процеса да е искано от работодателя предварително мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение с оглед заболяването диабет, и не е извършена проверка от работодателя за наличието на такова заболяване, каквото задължение той има, закрилата е счетена за непреодоляна, което е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, с произтичащите от това последици.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Твърдението на молителя е за наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – поради откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представен е новосъздаден документ, за който се твърди, че установява обстоятелство от значение за делото. Според разясненията, дадени от ВС в ТР 138/67 г., ОСГК, новооткрито е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, което не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини, и като факт е настъпило преди издаването на документа и преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска (или в случая това следва да е обстоятелство, настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция). Страната – молител е необходимо да не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се е дължало на нейна небрежност. Това обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото – т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска.
По делото се установява, че с исковата молба ищцата сочи неизпълнение на изискването на чл. 333, ал. 2 КТ за вземане на мнение на ТЕЛК преди уволнението, тъй като мнението е искано за прекратяване на трудовото правоотношение на различно основание от това, на което правоотношението е прекратено. Излагат се и съображения за нарушения на процедурата по издаване на решение на ТЕЛК. От представените от молителя в качеството му на ответник-работодател документи пред първата инстанция е видно, че в подадена от ищцата декларация от 13.12.2014 г. (датата на налагане на дисциплинарното наказание) за наличие на болестите по Наредба № 5/1987 г. (стр. 37 от гр.д. № 1810/15 г. по описа на районния съд в [населено място]) е отразено както заболяването И., така и заболяването диабет. На л. 33-34 от делото на първата инстанция е приложено искане до ТЕЛК за мнение във връзка с дисциплинарно производство, като е посочена водеща диагноза Исхемична кардиомиопатия, както и определената на ищцата 50% трайно намалена работоспособност. Във въззивната жалба, при оспорване на негативния за нея резултат от първоинстанционното производство, ищцата сочи, че не е поискано мнението на ТЕЛК за уволнение на всяко едно от основанията, визирано в хипотезата на чл. 333 КТ, въпреки подадената декларация, в която е посочено, че е трудоустроена (с намалена работоспособност), и че страда и от исхемична болест на сърцето и от диабет, като с неполучаването на мнение за обстоятелството как ще се отрази уволнението при наличие на посочените заболявания, не е преодоляно самостоятелно основание за закрила, предвидено в закона. Това твърдение е оспорено от работодателя в отговора на въззивната жалба и е подчертано, че няма никакво значение точно какви, кои или колко са заболяванията на служителя, защото, ако болестите, от които страда лицето, са описани в наредбата, процедурата по вземане на предварително мнение винаги ще е спазена, когато в искането изрично е посочено, че служителят ползва тази закрила и страда от болест, определена по наредбата. Работодателят е посочил още, че за първи път във въззивната жалба се твърди, че процедурата по уволнение не била спазена, тъй като липсвало становище на здравния орган за всяка една от болестите, от които е страдала ищцата. Доказателства във въззивната инстанция не са искани от страните и не са събирани. При тези обстоятелства касационният съд приема, че фактът на деклариране на две заболявания в декларацията пред работодателя е предполагал работодателят да иска предварително мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията за дисциплинарното наказание и с оглед заболяването диабет, но такова искане не е установено в процеса, нито е извършена проверка от работодателя за наличието на такова заболяване, поради което е отречено законовата закрила да е преодоляна.
С молбата за отмяна се представя ЕР № 0628/15.03.2018 г., според което, по частична експертиза след запитване от работодателя и след преглед, Д. Т. П. е с 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „Хронична исхемична болест на сърцето” и общи заболявания „И.. З.. КМПИД, Двуклонова коронарна болест. Понесен МИ – 2008 г. – съст. след балонна дилатация и имплантиран 1 стент. А.. хипертония ст. ІІ-ІІІ. С.. форма. ФК ІІ”, при противопоказани условия на труд психо-физическо пренапрежение. Заключението е, че за заболяванията, които лицето има и се оценяват на 50% трайно намалена работоспособност с преживян миокарден инфаркт, то не може да изпълнява длъжността „чистач” и „призовкар”.
При тези обстоятелства не са изпълнени и двете изисквания на закона за отмяна на влязлото в сила решение на касационния съд на твърдяното от молителя основание. На първо място, новооткритото обстоятелство не е било известно на страната не поради обективни причини, а поради нейна небрежност. Обстоятелството дали обективно ищцата страда от съответното заболяване е следвало да бъде установено от работодателя в инстанционното разглеждане на спора. Дори и да е била налице забрана за посочване на нови факти и доказателства според чл. 266, ал. 1 ГПК, твърдението на ищцата във въззивната й жалба е дало повод на работодателя да поиска от съда да му даде възможност да се снабди със съответните доказателства, но подобно искане не е направено. От друга страна, соченото обстоятелство не е от съществено значение за изхода на делото и не би обусловило друг краен резултат на спора, ако би било съобразено, защото касационният съд приема, че не е извършена проверка от работодателя за заболяването диабет, предвид обвързващото тълкуване, че, за да се преодолее закрилата по чл. 333 КТ, предварителното мнение на ТЕЛК и разрешението на инспекцията следва да се искат за всяко заболяване, а в случая в съответната декларация ищцата е посочила две заболявания.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на районния съд в [населено място] за отмяна на решение № 161 от 2 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 33/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: