Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. София,21.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2794 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Н. Ц. Г. за отмяна на влязло в сила решение №562 от 17.04.2015 г. по гр.д.№51489/2014 г. на РС Плевен.
Молителят /ищец в исковото производство, по което е постановено решението/ навежда доводи, че са налице новооткрити писмени доказателства от съществено значение за спора – лист за преглед на пациент №13398, медицинско направление от 15.09.2014 г., медицинско направление от 13.09.2014 г., Е., болничен лист №0401609 от 10.10.2014 г. и болничен лист №0401597 от 17.09.2014 г. – основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Поддържа и че поради нарушение на процесуалните правила не е могъл да се яви и да участва при разглеждане на делото, поради което са налице и хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие” заявява становище за неоснователност на молбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, намира, че молбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е знаела за него или не е могла да го представи, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. В този смисъл не са новооткрити доказателства, документите, които са приобщени по делото в хода на разглеждането му по същество, а искането за отмяна на влязлото в сила решение въз основа на такива документи е неоснователно, дори и те да не са били обсъдени от съда – отмяната не е средство за поправяне на грешки на съда при формиране на фактическите и правни изводи.
В процесния случай приложените с молбата за отмяна медицински документи са представени в хода на първоинстанционното производство и същите са приети като доказателство по делото /лист за преглед на пациент №13398 – л.7, л.508 и л.577 от гр.д.№51489/2014 г. на РС Плевен; медицинско направление от 15.09.2014 г. – л.448, л.549, л.554 и л.555; медицинско направление от 13.09.2014 г. – л.546, л.547, л.552 и л.553; болничен лист №0401609 от 10.10.2014 г. – л.545 л.551 и болничен лист №0401597 от 17.09.2014 г. – л.6 и л.348/, респективно същите не представляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал1, т.1 от ГПК, а предпоставките на визираната норма не са налице.
Не се установяват и твърдяните от молителя основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК – лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила и ненадлежно представляване на страната. При разглеждане на спора от първоинстанционния и въззивния съд, молителят е бил представляван от адвокат Н. Д., съобразно находящото се на л.556 от гр.д.№51489/2014 г. на РС Плевен, като Н. Ц. Г. и упълномощеният от него процесуален представител са присъствали на всички открити съдебни заседания, в които е даван ход на делото, а във връзка с подаване на касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, молителят е бил представляван от адвокат А. Л., съобразно пълномощно, находящо се на л.11 от т.д.№544/2018 г. на ВКС, ТК. Т.е. установява се, че във всеки един момент от развитие на производството, молителят е имал възможност да участва и е участвал в делото /правото му на участие е било надлежно осъществено в своята пълнота/, като е бил и надлежно представляван. В този смисъл и тъй като в случая молителят не е бил представляван от лице по чл.29 от ГПК, като не се установява наличие на някоя от хипотезите на визираната норма, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, молителят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Ц. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от ГПК на влязло в сила решение №562 от 17.04.2015 г. по гр.д.№51489/2014 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА Н. Ц. Г. [ЕГН] да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.