1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр.София, 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1557/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 206/ 30.04.2019 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд е потвърдил определение на Софийски градски съд от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2011/ 2018 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 6953 от 07.11.2018 г. в частта за разноските, като Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) е осъдена да заплати на ищеца В. Й. Г. още 600 лв (общо 900 лв) разноски по въззивното производство.
Ищецът В. Г. е поискал определението, с което частната жалба на ГДИН е оставена без уважение, да бъде изменено в частта за разноските. Според него съдът неправилно приел, че в производството по разноски нови разноски не се присъждат. Такова ограничение не било въведено с процесуалния закон, а в практиката си Върховният касационен съд присъжда разноски в производствата по чл.248 ГПК. Поддържа, че плащането на разноските е надлежно доказано с документи и че е представен списък по чл.80 ГПК, поради което те следва да бъдат възложени в тежест на неоснователно подалата частна жалба страна.
ГДИН оспорва молбата, без да излага конкретни съображения.
Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Пред Върховния касационен съд ч.гр.д.№ 1557/ 2019 г., ІV г.о., е образувано по частна жалба на ГДИН срещу определение на Софийски градски съд от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2011/ 2018 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 6953 от 07.11.2018 г. в частта за разноските. Ответната страна В. Г. е оспорил жалбата, поискал е да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски по делото, за което е представил доказателства за извършване и списък по чл.80 ГПК. С определение от 30.04.2019 г. касационният съд е потвърдил обжалваното определение, но е отказал да присъди разноски на В. Г. като е приел, че такива не се дължат.
Няма основание за изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Според практиката на Върховния касационен съд (виж определение № 216/ 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3648/ 2016 г., ІІІ г.о.; определение № 97/ 25.03.2015 г. по т.д.№ 987/ 2014 г., I т.о., определение № 256/ 01.08.2017 г. по гр.д.№ 1355/ 2017 г., IV г.о., определение № 18/ 12.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 5183/ 2016 г., IV г.о.), в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната страна. Разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК – с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Й. Г. за изменение на определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение № 206/ 30.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1557/ 2019 г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: