ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
гр. София, 01.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. № 259 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Молителят „Банка Пиреос България“ АД е изложил съображения, че с определение от 08.5.2019 г. не е допуснато касационно обжалване на определение от 05.12.2018 г. Производството по делото е образувано по касационна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд. Сочи, че е депозирал отговор на частната касационна жалба. Поискал е присъждане на разноски, но такива не са му били присъдени. Моли да се измени определението и да се присъдят разноски. Имало доказателства за това, че са направени разноски. Позовава се на съдебна практика, че при недопускане на касационна жалба също се дължат разноски. Моли да му се присъдят разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 4 502,69 лв.
Ответникът по молбата – частен жалбоподател А. Л. В. оспорва искането с правно основание чл.248 от ГПК. Счита, че същото е неоснователно. Позовава се на съдебна практика съгласно, която не следва да се присъждат разноски на другата страна на този етап на производството по делото. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК се извършвала в зависимост от крайния изход на спора като се съобразявали и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че определението по чл.121 от ГПК не приключвало производството по делото, то чл. 81 ГПК не намирало приложение и не се присъждали разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид формулираното искане и данните по делото намира следното:
Молбата е подадена на 30.05.2019 г. Иска се допълване на определение № 294 от 08.05.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав по ч.гр.д. 5471/18 г. Съгласно чл. 248 от ГПК искането се подава в 1 месечен срок когато актът е необжалваем, както в случая. Следователно искането е в срок.
Установява се от данните по делото, че определението на Софийски апелативен съд е постановено по частна жалба на основание чл.121 от ГПК. Същата е подадена от А. В. срещу отказа на първоинстанционния съд да прекрати производството по дело поради липса на международна компетентност на сезирания съд. Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба. Това определение на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК по частната жалба на А. В. не е допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 81 от ГПК разноски се дължат тогава когато се постановява краен акт по делото. Възможно е да се присъдят разноски в частно производство, когато то е образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по делото. В този случай с определението по частната жалба, ако същата е оставена без уважение и влезе в сила прекратяването, съдът ще присъди разноски.
В настоящия случай производството по делото не е прекратено. Съдът се е произнесъл по това дали е международно компетентен да разгледа предявените искове, т.е. произнесъл се е на основание чл. 28 от КМЧП и съгласно този текст определението може да се обжалва. Но всъщност с това определение се разрешава предмет относно правомощието на съда да разгледа исковете. Това определение с оглед предмета си не е краен акт, който приключва производството по делото. С определението на Софийски апелативен съд не е разрешен или приключен спора по делото. Това налага извод, че в този етап на производството делото не е приключило и не може да се определи отговорността за разноски. Следователно не може да се включи в хипотезата на чл. 81 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 и чл. 274, ал. 2 от ГПК – определение № 469 от 28.7.2015 г. по т.д. 2683/14 г., ВКС, II ТО, определение № 491/27.06.2011г. по ч.т.д. № 288/2011г. на ІІ т.о., определение №1016/21.12.2011г. по ч.т.д.№ 665/2011г. на ІІ т.о., в което съставите на Върховния касационен съд на Р България са приели, че произнасянето по искането за разноски „предпоставя приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ разглеждането му отново от тази инстанция“. Всъщност при логическото тълкуване на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК се налага извода, че следва да има приключване на производството по делото, за да може да се реализира отговорността за разноски. При липса на приключване с краен акт, а провеждане на производства от частен характер, изрично предвидени закона, не може да се реализира тази отговорност. Поради това и не се определят разноски независимо от изхода по конкретния частен предмет.
По изложените съображения молбата за допълване на основание чл. 248 от ГПК на определението от 08.05.2019 г. следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД чрез юрк Д. У. за допълване на определението по настоящето дело от 08.05.2019 г., на основание чл. 248 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: