О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 26.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 2394 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх. № 5219/07.VІ.2019 г. на Р. Д. Ж. от София срещу определението на ВКС ІV ГО от 13.V.2019г. по ч.гр.д. № 597/2019г.
ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
С обжалваното определение ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Р. Д.Ж. /погрешно вписано името Р. Д.Ж./ срещу определението на СГС от 18.ХІІ.2018г. по ч.гр.д. № 15784/2018г., с което е потвърдено определението на СРС от 07.ХІ.2018г. по гр.д. № 69342/2018г., с което поради неотстраняване на нередовностите й е върната молбата на Ж. за защита от домашно насилие. Прието е, че частната касационна жалба е недопустима по силата на чл.274 ал.4 ГПК, тъй като с чл.17 ал.6 ЗЗДН е предвидено двуинстанционно съдебно производство по налагането на мерки за защита от домашно насилие и постановените от въззивния съд в такова производство решения и определения са окончателни. Погрешното посочване от въззивния съд, че постановеният от него акт подлежи на касационно обжалване, не променя императивно установените в закона правила за това.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие е уредено в ЗЗДН – глава втора. Компетентен да наложи такива мерки е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице /чл.7 ЗЗДН/. Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред окръжния съд, който се произнася с решение по същество, което е окончателно /не подлежи на касационен контрол – чл.15 ал.1 чл.17 ал.5 и 6 ЗЗДН/. С разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК се изключват от касационен контрол и определенията по такива дела. Като е приел това в обжалваното определение, съставът на ВКС се е произнесъл в съответствие с предвидените в закона процесуални правила. Правилен е и изводът, че погрешното посочване от въззивния съд, че постановеният от него съдебен акт подлежи на касационно обжалване, не променя тези правила и не обуславя допустимост на касационното обжалване. Не са относими в случая и не следва да се подлагат на преценка пространните изложени в частната жалба съображения за наличието на предпоставки за разглеждане по същество и за уважаване на молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие, респективно за допуснато от въззивния и първоинстанционния съдилища процесуално нарушение, изразяващо се в нежелание да изследват възможните и допустими доказателства, които биха довели до постановяване на правилно определение, а оттам и на решение, десезирайки се.
По изложените съображения частната жалба срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Д. Ж. от София срещу определението на ВКС, ІV ГО, № 223 от 13.V.2019г. по ч.гр.д. № 597/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: