1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София, 01.07. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 610/2019 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 303 т.1 ГПК.
А. Х. М. и Л. Б. М. са подали молба вх.№ 5009 от 14.08.2018г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 129 от 09.01.2017г. по гр.д.№ 633/2016 г., с което е уважен предявеният срещу тях от държавата , представлявана от министъра на земеделието и храните, отрицателен установителен иск за собственост.
Твърденията на молителите са, че след влизане в сила на решението са открили доказателства, които са от значение за решаващите изводи на съда, че имотът, предмет на отрицателния установителен иск, е собственост на държавата и не е могъл да бъде придобит от тях по давност.
С молбата за отмяна са представени декларация от М. А. Г. с нотариална заверка на подписа и писмо изх.№ 500 от 05.12.2002г. от Поземлената комисия Б. до З. Б.Я..
Подадена е и втора молба вх.№ 6760 от 13.11.2018г. от А. Е. Г., В. Г. К. и К. И. К. за отмяна на същото решение на същото основание и въз основа на същите доказателства, за които те твърдят, че са ги узнали на 04.11.2018г. от А. Х. М..
Ответникът държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите изразява становище в писмените отговори по двете касационни жалби и в писмената защита, че представените писмени доказателства не водят до промяна на изводите на съда в обжалваното решение, тъй като процесните земи не са земеделски, те са земи по чл. 45 ал.10 ППЗСПЗЗ и са държавна собственост .
Молбите за отмяна са приети за допустими и са допуснати за разглеждане по същество с определението по чл. 307 ГПК № 40 от 27.02.2019г.
По подадените молби за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема следното:
С решение № 129 от 09.01.2017 г. по въззивно гражданско дело № 633/2016 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил решение № 4650 от 13.06.2016г. по гр. д. № 847/2014 г. на Благоевградския районен съд, с което е признато по иска, предявен от Министерство на земеделието, храните и горите като процесуален субституент на държавата , че А. Е. Г. не е собственик на 535 кв. м. в северозападната част на ПИ с идентификатор ….. ; А. Х. М. и Л. Б. М. не са собственици на 504 кв. м. в югоизточната част на ПИ с идентификатор ….. ; В. Г. К. и К. И. К. не са собственици на 1136 кв. м. в югоизточната част на ПИ с идентификатор ….. по КК на [населено място]. Прието е, че тези части от имоти са били включени в парцел 5 , представляващ терен на стопанския двор на бившето ТКЗС, заснет по ЗРП от 1997 г. като УПИ …..-….. с площ от 2175 кв. м. , за който не е възстановявана собствеността по ЗСПЗЗ на правоимащи лица и не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. На основание чл. 10 ал.5 ЗСПЗЗ, § 35, ал.4 ПР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007 г./, както и приетите през 2009 г. разпоредби на чл.27, ал.8 и ал.10 ЗСПЗЗ и чл. 45 ал.10 ППЗСПЗЗ като част от бившия стопански двор, този имот е държавна собственост и по отношение на него е налице забрана за придобиването му по давност. По тези съображения съдът е приел, че ответникът Е. А. Г. не е могъл да го придобие по давност, а последващите разпоредителни сделки не са породили вещнотранслативен ефект.
Молителите в двете молби за отмяна представят едни и същи доказателства с твърдения, че те изясняват обстоятелството, че имотите не са държавна собственост, защото по отношение на тях е подадено заявление от З. Я. за възстановяване на собствеността като преписката по възстановяването не е приключила , както и че не са изтекли сроковете за това.
Представените доказателства не доказват тези твърдения. С писмото изх.№ 500 от 05.12.2002г. се уведомява З. Б.Я., че съгласно чл. 13 ППЗСПЗЗ преписката по подаденото от нея заявление за землището на [населено място] е непълна за нива от 2 дка в м.“И. ч.“ поради липса на удостоверение по чл. 13 ал.4 ЗСПЗЗ. От това писмо не може да се установи, че е налице реституционна претенция именно за процесните имоти, които се намират в[жк]. Отделно от това представеното писмо не сочи на непълнота на доказателствата относно характеристиката на имота, за което по делото е изслушано заключение на вещо лице, въз основа на констатациите на което въззивният съд е формирал извод, че процесните имоти не са земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и не подлежат на възстановяване.
Представената по делото декларация от М. А. Г. с нотариална заверка на подписа, че нивата от 2 дка в м.“И. ч.“ попада в имоти с идентификатори № 04279.628.395 , 04279.628.396 и 04279.628.437 също не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303 т.1 ГПК, по същество то е писмено свидетелско показание, което според т.4 от ППВС 2/77 г. не може да служи като основание за отмяна.
По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5009 от 14.08.2018г., подадена от А. Х. М. и Л. Б. М. и молба вх.№ 6760 от 13.11.2018г. , подадена от А. Е. Г., В. Г. К. и К. И. К. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 129 от 09.01.2017г. по гр.д.№ 633/2016 г., с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд № 4650 от 13.06.2016г. по гр. д. № 847/2014 г. на Благоевградския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: