2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 21.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2482 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалбата вх. № 1332/02.05.2019 г. на С. А. Н. от В. адвокатска колегия против решение № 1741 от 29 март 2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Н. вх. № 443/07.02.2019 г. срещу решения № от 954 до 969 от заседание на адвокатския съвет в [населено място] по протокол № 23 от 23 януари 2019 г., включително и по раздел V Други въпроси т. 1 Напомнително писмо вх. № 205/18.01.2019 г. и напомнителни писма вх. № 227, 226, 197, 196, 202, 199 и 204 от 21.01.2019 г. от адвокат П. С. В.. В жалбата се излагат подробно вижданията на жалбоподателя за противоконституционност на Закона за адвокатурата, и се прави искане за сезиране на Конституционния съд. По същество се иска отмяна на решението, тъй като жалбата е подадена в срок, до електронния адрес на Висшия адвокатски съвет, и е подадена от електронния адрес на жалбоподателя, поради което органът би следвало да го уведоми и да му даде срок за подписването на жалбата, а не да го лишава от правото да бъдат разглеждани подробните оплаквания срещу атакуваното решение. Посочени са и съображения за неправилност на извода, че жалбата е подадена от лице, което е заличено от списъка на действащите адвокати в адвокатския колектив във В.. В отделно приложение към жалбата са посочени несъответствия на Закона за адвокатурата с Конституцията на Република България.
За да постанови обжалваното решение № 1741 от 29 март 2019 г., Висшия адвокатски съвет е констатирал, че на 06.02.2019 г., в 20,14 ч. на електронната поща на Висшия адвокатски съвет е постъпила изпратена от електронния адрес на С. Н. жалба, записана под № 443/07.02.2019 г., която не е била подписана от жалбоподателя нито саморъчно, нито с електронен подпис. На 08.02.2019 г. в адвокатската колегия в [населено място] е депозирана идентична по съдържание жалба на Н. с вх. № 412. Установено е, че жалбата е насочена срещу решения № 954-969 от заседание на адвокатския съвет в [населено място] по протокол № 23 от 23 януари 2019 г., включително и по раздел V Други въпроси т. 1 Напомнително писмо вх. № 205/18.01.2019 г. и напомнителни писма вх. № 227, 226, 197, 196, 202, 199 и 204 от 21.01.2019 г. от адвокат П. С. В., като са изложени следните доводи за незаконосъобразност на обжалваните решения: членовете на колегията били лишени от право да бъдат запознати с пълния дневен ред на заседанието, да се запознаят с преписките по въпросите от дневния ред, да присъстват на заседанието без да гласуват и да дават устно становище по разглежданите въпроси, да се запознаят с преписките по всяко едно от взетите решения с оглед извършване на преценка относно евентуалното им обжалване в срока по чл. 88, ал. 5 ЗАдв. Изложени са оплаквания, че членовете на колегията са били лишени от възможността да се запознаят и със съдържанието на обжалваните с жалба вх. № 443/07.02.2019 г решения и е направено искане за тяхната отмяна.
При тези данни Висшият адвокатски съвет е приел, че жалбата на Н. е недопустима като подадена след срока по чл. 88, ал. 5 ЗА и от лице без правен интерес, тъй като жалбоподателят е заличен от списъка на действащите адвокати в адвокатската колегия в [населено място] с влязло в сила решение № 1784 от 22 април 2016 г. по протокол № 56 от заседание на Висшия адвокатски съвет и са му наложени две дисциплинарни наказания „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ от 10.10.2017 г. до 10.07.2018 г. и от 06.07.2018 г. до 06.07.2019 г.
За да може да упражни правомощията си по чл. 150, ал. 2 КРБ, съдът следва да е сезиран с допустима жалба, респективно искането за сезиране на КС да касае предвидената в закона допустимост на жалбата. В случая подобна хипотеза не е налице. Видно от приложението към жалбата се твърди: липса на уредба на организацията и реда на дейността на адвокатурата, липса на уредба за търсене на отговорност за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на адвокатурата, нарушения на правата на гражданите свободно да избират професията адвокат чрез изискването за притежаване на нравствени и професионални качества и извършваните проверки в тази връзка, както и чрез забраната адвокатите да имат право да бъдат търговци, управители в търговско дружество и изпълнителни директори в акционерно дружество, да работят по трудово правоотношение и чрез създадени привилегии за лица, заемащи академични длъжности, реда за отписване от адвокатската колегия на дисциплинарно наказания адвокат, реда за учредяване на адвокатско съдружие и адвокатско дружество, дисциплинарната отговорност, дисциплинарния съд, привилегии за членовете на адвокатските колегии, Висшия адвокатски съвет, Висшия дисциплинарен съд и Висшия контролен съвет. Тъй като поставените въпроси по никакъв начин не касаят конкретното производство пред Висшия адвокатски съвет, както и допустимостта на разглежданата жалба, липсва основание за спиране на производството по делото и за сезиране на КС с искане за обявяване на противоконституционност на Закона за адвокатурата.
К. съд приема, че подадената молба е недопустима.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от препращането на чл. 88, ал. 5 ЗАдв. към реда на чл. 7 ЗАдв, следвало да се направи извод, че подлежат на обжалване всички решения на адвокатския съвет. Правилото на чл. 7 ЗАдв. определя реда, по който се съобщава решението на адвокатския съвет във връзка с придобиване право на адвокат, начина за обжалване, срока и изпращането на жалбата на Висшия адвокатски съвет, разглеждането на жалбата и условията за обжалване пред Висшия контролен съвет, респективно – пред ВКС, както и процедурата пред ВКС. Разпоредбите на закона не създават съмнение, че на обжалване пред ВКС подлежат всички решения на Висшия адвокатски съвет, а не само онези, които Законът за адвокатурата предвижда изрично като обжалваеми (чл. 7, ал. 5, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2). Тъй като КРБ определя адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, а основните принципи за упражняването на адвокатската професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка (чл. 2, ал. 1 ЗАдв.), то законодателят е включил осъществяване на съдебния контрол само в изрично посочени от закона случаи. Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се произнася по жалба срещу решение на адвокатски съвет, не е посочено в закона като обжалваемо, и подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество.
Обжалваното в случая решение на Висшия адвокатски съвет не попада в нито една от посочените по-горе хипотези, при която е предвиден изрично съдебен контрол от страна на ВКС. Ето защо производството по делото следва да се възобнови и жалбата се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. А. Н. за отправяне на искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на Закона за адвокатурата.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1332/02.05.2019 г. на С. А. Н. против решение № 1741 от 29 март 2019 г. на Висшия адвокатски съвет.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: