– 5 –
РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. София 05.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 04.12.2019 (четвърти декември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2467 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 4008/13.03.2019 година, подадена от П. П. Г. за отмяна на решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година.
С решението, чиято отмяна е поискана е било потвърдено решение № 314/02.07.2018 година на Районен съд Асеновград, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 234/2018 година, с което е отхвърлен предявеният от П. П. Г. против Г. С. Б. иск за признаване за установено, че Б. му дължи сумата от 10 000.00 лева, дължима се въз основа на сключен между тях договор за заем от 29.05.2016 година, със срок за връщане-29.10.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 04.12.2017 година до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 82/12.01.2018 година по ч. гр. д. № 116/2018 година по описа на Районен съд Асеновград. Тъй като Г. не е подал касационна жалба против решението на Окръжен съд Пловдив то е влязло в сила.
От изложените в молба с вх. № 4008/13.03.2019 година твърдения следва, че П. П. Г. иска отмяна на решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Насрещната страна по молбата за отмяна Г. С. Б. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
С оглед на датата, на която Г. твърди, че е узнал за решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година-04.03.2019 година и датата на подаване на молбата за отмяна-13.03.2019 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда. Предвид на горното молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане за проверка на твърденията на Г. за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
Както се посочи по-горе с решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година, чиято отмяна е поискана е било потвърдено решение № 314/02.07.2018 година на Районен съд Асеновград, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 234/2018 година, с което е отхвърлен предявеният от П. П. Г. против Г. С. Б. иск за признаване за установено, че Б. му дължи сумата от 10 000.00 лева, дължима се въз основа на сключен между тях договор за заем от 29.05.2016 година, със срок за връщане-29.10.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 04.12.2017 година до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 82/12.01.2018 година по ч. гр. д. № 116/2018 година по описа на Районен съд Асеновград.
Началото на исковото производство по гр. д. № 234/2018 година по описа на Районен съд Асеновград е било постановено с подадена лично от П. П. Г. искова молба вх. № 1423/30.01.208 година, която е била оставена без движение до отстраняване на нередовности. Съобщението за това е било връчено лично на Г., който също лично е подал молба за отстраняване на нередовностите с вх. № 1885/08.02.2018 година и молба с вх. № 1887/08.02.2018 година с искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по предявения иск. С втората от молбите е направено и искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. Искането е било уважено с определение № 187/09.02.2018 година на Районен съд Асеновград, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 234/2018 година, като впоследствие определеният от АК Пловдив, на основание това определение, адвокат С. К. Д. е назначен за служебен такъв на Г.. Съобщенията за всички съдопроизводствени действия пред първата инстанция включително и за насроченото съдебно заседание са били връчени лично на този служебен адвокат, като той е участвал и в проведеното на 29.05.2018 година съдебно заседание. Същият е получил и преписа от постановеното първоинстанционно решение. Преписът от решението е достигнал до П. П. Г. като той лично е упражнил правото си на въззивно обжалване подавайки въззивна жалба с вх. № 9703/13.07.2018 година. Въз основа на тази въззивна жалба е било образувано гр. д. № 2056/2018 година по описа на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав. В това въззивно производство е било проведено едно открито съдебно заседание на 24.10.2018 година, за което Г. е бил призован лично на 04.10.2018 година. Същият е подал молба с вх. № 30 476/18.10.2018 година, с която на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК е поискал отлагане на делото за друга дата, тъй като не разполагал с финансови средства за пътуване от [населено място], където пребивавал, до [населено място]. Въз основа на тези твърдения е направено искане съдебния състав на Окръжен съд Пловдив да прецени дали да отголи делото за друга дата или да го разгледа в отсъствието на Г.. Съдебният състав е разгледал молбата като е приел същата за неоснователна, тъй като липсата на финансови средства не представлявала пречка по смисъла на чл. 141, ал. 2 от ГПК, а освен това Г. могъл да участва в производството чрез назначения му служебен адвокат. С оглед на това е даден ход на съдебното заседание, приключено е съдебното дирене и устните състезания, като делото е обявено за решаване. На 16.11.2018 година е било постановено решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, като препис от него е бил връчен лично на П. П. Г. на 21.11.2018 година.
Във връзка с посоченото по-горе не се установяват сочените от П. П. Г. основания за отмяна на решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. П. П. Г. е упражнил лично, а не чрез пълномощник или чрез назначения му служебен адвокат, правото си на въззивно обжалване на решение № 314/02.07.2018 година на Районен съд Асеновград, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 234/2018 година, като е бил призован за насроченото съдебно заседание по реда на чл. 45 от ГПК, което е видно от отбелязването на разписката от призовката. Това отбелязване на длъжностното лице връчител има характера на официален документ и се ползва с материална доказателствена сила по отношение на факта на връчването. Ако удостовереното с него се оспорва то доказателствената тежест за оборването на истинността на отбелязването се носи от оспорващия, който в случая е П. П. Г.. Същият обаче не е ангажирал доказателства във връзка с това оспорване, поради което същото не е доказано. Наистина Г. е могъл да бъде призован за насроченото съдебно заседание и чрез назначения му служебен адвокат, но това не обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Между назначения от съда служебен адвокат и представляваната от него страна възникват отношения идентични с отношенията между страната и упълномощен от нея представител. Затова в такива случаи съобщенията поначало трябва да се връчват на служебния адвокат, а не на адреса на страната. При положение, че съобщението бъде изпратено на адреса на страната то връчването ще е нередовно, ако е извършено на друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ГПК, а не на страната. Редовността на връчването обаче няма да бъде засегната, ако връчването е извършено лично на страната, както е в настоящия случай. С оглед на това П. П. Г. е бил редовно призован за насроченото пред Окръжен съд Пловдив открито съдебно заседание, поради което призоваването не му е създало пречка да участва в същото.
Обстоятелството, че въззивният съд не е уважил молбата на Г. за отлагане на съдебното заседание по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК също не представлява основание за отмяна на решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. На първо място фактите, с които е мотивирана молбата (липса на парични средства), не представляват внезапно възникнала пречка за участие в съдебното заседание, която не може да бъде преодоляна от страната. Касае се до състояние, което не е възникнало към момента на съдебното заседание или малко преди това, а до такова, което има перманентен характер и съществувало и по време на първоинстанционното производство, като е послужило за основание както за освобождаването на Г. от задължението му за внасяне на държавна такса по предявения иск, така и за да му бъде предоставена правна помощ. Затова то не е такова по чл. 142, ал. 2 от ГПК, съответно по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 3 и пр. 4 от ГПК. На второ място не съществуват каквито и да са твърдения, а също така и доказателства в тази насока, че служебният адвокат на Г. не е могъл да се яви в насроченото съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Това също е пречка за уважаването на молбата по чл. 142, ал. 2 от ГПК или за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ГПК. При липсата на такива е без значение поради какви други причини служебният адвокат не се е явил в съдебното заседание. В случай, че това се дължи на негов пропуск или пък на това, че не е бил уведомен за заседанието от Г., след като последният е получил призовката, то не е налице допуснато от съда процесуално нарушение, което да е предпоставка за отмяна. Освен това, дори и да е налице такова нарушение, то неявяването на П. П. Г. или служебния му адвокат в съдебното заседание не е довело до съществено нарушаване на процесуалните права на молителя, тъй като във въззивната си жалба той не е посочил, нови доказателства и не е направил нови доказателствени искания, а и в молбата за отмяна не се съдържат твърдения, че не е могъл да направи такива в самото съдебно заседание пред Окръжен съд Пловдив.
Освен горното следва да се има предвид, че П. П. Г. е получил преписа от решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година лично, поради което е имал възможността да подаде касационна жалба против него, в която да посочи евентуално допуснатите от въззивната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон. Пропускът това да бъде направено, когато се дължи на поведение на страната, не може да бъде саниран по пътя на отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК. В другия случай, когато пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее то пътят на защита отново не е отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК, а инициирането на производство по възстановяване на срока по чл. 64 и следващите от ГПК.
На последно място евентуално допуснатите от първоинстанционния съд нарушения биха могли да бъдат отстранени от въззивния съд при надлежното му сезиране за тях с въззивната жалба, поради което не могат да доведат до отмяна на въззивното решение. Наред с това обаче по делото е установено, че за всички действия на съда и за съдебните заседания пред първата инстанция П. П. Г. е бил уведомяван лично или чрез назначения му служебен адвокат, като е извършвал необходимите за защита на правата му действия лично или чрез адвоката, поради което и не са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК за отмяна на решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година, по подадената от П. П. Г. молба с молба с вх. № 4008/13.03.2019 година и искането за това трябва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4008/13.03.2019 година, подадена от П. П. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] за отмяна на решение № 1388/16.11.2018 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 2056/2018 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.