Решение №52 от 10.3.2020 по гр. дело №2557/2557 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр.София, 10.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2557 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК вр.чл.303 ал.1 т.5 предл.1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 1784/21.5.2019 г, подадена от ЕТ К. И. И., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Македония-К. И.“ за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 72 от 9.1.2019 г, постановено по т.д. № 5211/18 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставено в сила решение № 5878/10.11.2016 г по гр.дело № 432/2002 г по описа на Окръжен съд-Благоевград.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от молителя обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 178 046 лв и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 25 000 лв-обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за времето от 3.8.2001 г до 24.4.2002 г.В молбата се подържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение при призоваването на молителя за единственото проведено пред САС открито съдебно заседание на 12.12.2018 г, за което е призован чрез адв.И. Я., който не е бил негов пълномощник.Твърди, че допуснатото процесуално нарушение е довело до лишаване от възможността да участва в делото.Подържа също, че за постановяване на въззивното решение е научил при проверка в деловодството на Софийски апелативен съд през февруари 2019 г.Моли съда да отмени съдебното решение и върне делото на САС за ново разглеждане, което да започне от фазата по призоваване на страните за открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Ответникът по молбата „Пътнически превози“ ООД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа се, че не е налице соченото процесуално нарушение, доколкото молителят е призован на посочения от него съдебен адрес.Моли съда да бъде отхвърлена като неоснователна молбата по чл.303 ал.1 т.5, предл.1 ГПК, като му бъдат присъдени сторените в това производство разноски в размер на 3000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира молбата за допустима, тъй като с оглед твърденията на молителя и данните по делото е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на отмяна съдебен акт.
Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в глава 24 ГПК като извънреден способ за защита, чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда, ползващи се със сила на присъдено нещо.Основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно.Твърденията за наличие на предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд обосновават правната квалификация по чл.303 ал.1 т.5 предл.1 ГПК.Тази хипотеза е основание за отмяна тогава, когато констатираното нарушение на съответните процесуални правила по призоваването на страната има за пряка последица лишаването й от възможност да участва в делото.
Установява се от книгата по гр.дело № 5211/18 г, че на 23.12.2016 г молителят е подал до Софийски апелативен съд въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 5878/10.11.2016 г по гр.дело № 432/2002 г по описа на Окръжен съд-Благоевград.
На 6.7.2018 г е депозирал писмена молба, в която изрично е посочил адрес за получаване на призовки и съобщения : [населено място], район „Триадица, [улица], ет… офис ….От този адрес е бил призован за единственото проведено пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г, в което е даден ход на съдебното дирене.Призовката е била връчена на адреса на 5.11.18 г и е получена от адвокатски сътрудник.
При тези данни се налага изводът, че не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията-съдебен адресат, връчването се извършва на това лице.Такава е настоящата хипотеза.В съответствие с процесуалните правила въззивният съд е призовал молителя на посочения от него съдебен адрес.Съдебен адресат може да бъде физическо лице или юридическо лице без да е необходимо упълномощаване. Съдебен адресат може да бъде адвокат/адвокатско дружество/, който не е пълномощник на страната, чийто призовки получава, поради което твърдението на молителя, че адв.Я. не е бил негов пълномощник е без значение.В съответствие с процесуалните правила въззивният съд е призовал молителя на посочения от него съдебен адрес
Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователни и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 3000 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1784/21.5.2019 г, подадена от ЕТ К. И. И., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Македония-К. И.“ за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 72 от 9.1.2019 г, постановено по т.д. № 5211/18 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставено в сила решение № 5878/10.11.2016 г по гр.дело № 432/2002 г по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА ЕТ К. И. И., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Македония-К. И.“ да заплати на „Пътнически преводи“ ООД на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за един адвокат в размер на 3000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.

Scroll to Top