Решение №74 от 13.4.2020 по гр. дело №453/453 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

гр.София, 13.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора Раева
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 453/ 2020 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 4657/ 2019 г., с което на основание чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца е разпоредено връщането на децата Г. К. Г., Е. [ЕГН] и К. К. Г., Е. [ЕГН], в А., П., С. А. щ. и предаването им на майка им И. К. Г..
Като основание за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи наличието на нови писмени доказателства – полицейски статистики, данни за нападения и терористични актове в С. а. щ.. Според него тези доказателства, които не са били представени пред съда по същество, са от решаващо значение за изводите в обжалваното решение относно възможността за правилното физическо, духовно и нравствено развитие на децата му. Ако са били взети предвид, съдът щял да вземе различно решение налице ли е възможност за съхраняване на безопасността и здравето на децата в мястото, където е разпоредено да бъдат върнати. Като основание за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи и обстоятелството, че същото е основано на неистински документи и експертни заключения, съставени в резултат на престъпно действие на ответната страна И. Г. и на вещото лице.
Ответната страна И. К. Г. оспорва молбата. Счита същата за недопустима, тъй като влязлото в сила решение било акт на спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Евентуално излага съображения за неоснователност на молбата като твърди, че сочените от молителя обстоятелства и доказателства не са нови, защото са били поставени за обсъждане пред съда по същество и са били взети предвид при постановяване на акта му. Относно твърденията за наличие на неистински документи или невярно заключение на вещо лице счита, че същите могат да бъдат установени само с присъда, каквато не е постановена.
Ответната страна Министерство на правосъдието също счита молбата за недопустима, а евентуално – за неоснователна, като излага доводи, че представените от ответника документи не са доказателства, а разпечатки от интернет, които не могат да се приемат за „нови”. По отношение на твърденията за извършени от страната или от вещото лице престъпни действия заявява, че са налице само необосновани твърдения, за които няма влязла в сила присъда.
Прокурорът взема становище за неоснователност на молбата по същите съображения, които са изложили ответната страна И. Г. и Министерство на правосъдието.
Върховният касационен съд намира, че по доводите за недопустимост на молбата се е произнесъл с определението по насрочване на делото и е безпредметно обсъждането им повторно. Подадената молба е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Гр.д.№ 4657/ 2019 г. на Софийски градски съд е образувано въз основа на молба на Министерството на правосъдието, като централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с която е внесено заявление на И. К. Г. срещу молителя за връщане на отвлечените от него деца Г. К. Г. и К. К. Г.. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е установил факта на отвличането и е разпоредил връщането на децата. По жалба на К. Г. срещу това решение е образувано въззивно гр.д.№ 5240/ 2019 г. на Софийски апелативен съд. С окончателно решение от 30.12.2019 г. първоинстанционният акт бил потвърден. Съдът обсъдил доводите на въззивника, че са налице пречки за упражняване на правото за връщане на дете – опасност това да ги изложи на заплаха от психическо увреждане и да ги постави в неблагоприятна ситуация поради условията в САЩ. Той отхвърлил тези доводи, като посочил, че условията, при които децата ще пребивават в САЩ не могат да ги изложат на риск, тъй като не е налице вероятност от възникване на опасност за живота и здравето им.
Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради наличие на нови доказателства. Отмяната на влезли в сила решения по чл.303 ал.1 т.1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Своевременното им представяне им пред инстанциите по същество трябва да е било обусловено от обективни причини. Нито една от тези предпоставки в случая не е налице, тъй като както фактите, свързани с нивото на престъпност в САЩ, така и доказателствата за това, са били наведени и представени от молителя в производството пред въззивния съд. Когато в редовното производство фактите са обсъдени и свързаните с тях доводи – отхвърлени, нито обстоятелствата, нито доказателствата могат да бъдат „нови” и искането за отмяна на влязло в сила решение въз основа на тях съставлява злоупотреба с процесуални права, за която молителят носи отговорност.
Не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение и съгласно чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Престъпни действия на страна или неверност на експертно заключение не могат да се установяват инцидентно в производството по чл.303 и сл. ГПК. Те трябва да бъдат установени с присъда едва въз основа на която може да бъде отменено влязлото в сила решение. В случая молителят не поддържа наличието на присъда, поради което искането за отмяна на съдебното решение на това основание също е неоснователно и съставлява злоупотреба с право.
С оглед неоснователността на молбата следва да бъде отменено служебно определението, с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение, а молителят да бъде осъден да заплати разноските на ответната страна Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 4657/ 2019 г.
ОТМЕНЯ определение № 29/ 17.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 142/ 2020 г. на Върховен касационен съд, ІІІ-то г.о., с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 4657/ 2019 г.
ОСЪЖДА К. Г. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]да заплати на И. К. Г., Е. [ЕГН], същия адрес, 1 500 лв (хиляда и петстотин лева) разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top