О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 08.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4291/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 , ал.1 и сл. ГПК.
С молба вх. на ВКС № 7479 от 21.08.2014 год. молителят ОБЩИНА С. З., чрез пълномощника си адв. Д.Г. от [фирма], е поискал допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 471 от 21.07.2014 год., по настоящето дело, в частта му относно направените деловодни разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие № 2961/11.11.2013 год., данъчна фактура № 248/21.11.2013 год. и платежно нареждане на Fibank – П. и. б.-Виртуален клон, от 28.11.2013 год..
Ответникът по молбата „А. П.”О., чрез пълномощника си адв. Т.Ж., е възразил по основателността на направеното искане, излагайки подробни съображения в депозирания в срока по чл.248, ал.2 ГПК отговор, с вх. на ВКС № 8354 от 29.09.2014 год..
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 471 от 21. 07. 2014 год., по т.д.№ 4291/2013 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 421 от 01.08.2013 год., по възз.т.д.№ 1594/2012 год., по касационната жалба на [фирма], [населено място], съставът на второ търговско отделение на ВКС се е произнесъл и по отговорността за деловодните разноски, като е отказал в полза на ответника да бъдат присъдени такива по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, по съображения, че в рамките на срока по чл. 287, ал.1 ГПК, в които искането е заявено, не е доказано реалното им извършване от страната.
Следователно съобразено гореизложеното и задължителните за съдилищата постановки в ТР № 6/06. 11. 2013 год. на ОСГТК на ВКС дава основание да се приеме, че в случая не е налице непълнота при формиране волята на съда в частта относно заявеното от ответника допустимо искане за присъждане на деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което не е налице основание за допълване на постановения съдебен акт в същата тази част и молбата по чл.248, ал.1 ГПК, следва да се остави без уважение.
Що се касае до втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК – изменение на постановеното определение в частта му за деловодните разноски, то искане в тази насока ОБЩИНА С. З. не е заявила изрично, но за пълнота на изложеното следва да се посочи, че то би се явило процесуално недопустимо, поради следното:
С отговора на касационната жалба ответникът в касационното производство ОБЩИНА С. З. не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, вкл. инкорпориран в съдържанието на отговора на касационната жалба. Последният, по силата на чл.80, изр.2 ГПК, в горепосочената хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, се явява положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и според задължителните постановки в т.9 на цитираното по – горе ТР № 6/ 06. 11. 2013 год. на ОСГТК на ВКС правна последица от неизпълнението на това процесуално задължение на страната е ненадлежно упражнено право да се иска изменение на постановеното решение /определение/ в частта за деловодните разноски.
В тази вр. е необходимо също да се посочи, че не съществува процесуална възможност, вкл. по съображения черпени от принципа за състезателност и този за равенството на страните в гражданския процес, ангажирането на доказателства за направените от ответника деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК да продължи и след установения в чл.287, ал.1 ГПК срок. Обстоятелството, че искането за разноски, макар и акцесорно се свързва с предмета на касационното обжалване, означава, че като него то следва да бъде заявено в рамките на установените от законодателя процесуални срокове за упражняване правото на жалба и съответно правото на отговор, обстоятелство което молителят не е съобразил.
Видно от данните по делото в случая препис от касационната жалба на „А. П.” О. е връчен на насрещната страна – ОБЩИНА С. З. на 10.10.2013 год./л.49 и в срока по чл.287, ал.1 ГПК – на 12.11.2013 год., същата е депозирала отговор. В последния се съдържа и заявено от страната искане за присъждане на деловодни разноски при неблагоприятен за касатора резултат, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но то е неконкретизирано по размер и неподкрепено с доказателства за реално заплатени суми, вкл. за адвокатски хонорар.
Едва с молба, вх. на ВКС № 11660 / 09. 12. 2013 год., т.е. след срока по чл.287, ал.1 ГПК, ОБЩИНА С. З., чрез процесуалния си представител, е представила доказателства за извършване на деловодни разноски за производството пред ВКС – договор за правна защита и съдействие № 2961/ 11. 11.2013 год., сключен с „Адвокатско дружество Г. и Б.”, заверен препис от фактура № 284 /21 . 11.2013 год., както и банково извлечение от сметка на адвокатското дружество с дата 28.11.2013 год., които, обаче, по изложените по- горе съображения не подлежат на преценка – арг. от т.11 на ТР № 6/6.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на ОБЩИНА С. З., чрез адв. Д.Г. от [фирма], с вх. на ВКС №7479/21.08.2014 год., за допълване на определение № 471 от 21. 07. 2014 год., по т.д.№ 4291/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: