4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 19 февруари 2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3967 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 11329/07.06.2019 г. и касационна жалба с вх. № 12551/24.06.2019 г. срещу решение № 1204/21.05.2019 г., постановено по гр. дело № 2347/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Първата касационна жалба е подадена от ответника по делото Прокуратурата на република България (ПРБ), а втората – от ищеца Е. Д. М., чрез назначения му от САС, по реда на чл. 95 от ГПК и ЗПП, процесуален представител по делото адв. Д. С..
Делото е насрочено за разглеждане по реда на чл. 288 от ГПК в закрито заседание на 27.02.2020 г.
Впоследствие ищецът Е. М. е подал лично и втора касационна жалба с вх. № 1379/12.02.2020 г. относно която съдът ще се произнесе, заедно с останалите две касационни жалби, по реда на чл. 288 от ГПК (включително относно тяхната процесуална допустимост), след разглеждането на делото в посоченото закрито заседание на 27.02.2020 г.
Ищецът Е. М. е подал лично и молба с вх. № 1378/12.02.2020 г., с която е направил две искания: 1) съдът да му предостави възможност лично да се запознае с делото в течение на два дни, за да изложи становището си по него; и 2) съдът да замени назначения му процесуален представител по делото адв. Д. С., с адв. И. В. Ю. от САК. Първото си искане ищецът обосновава с твърденията, че се намира в затвора и че САС го лишил от възможност за участие в процеса, тъй като не го призовал за откритите съдебни заседания, не му изпратил в затвора протоколи и други документи от тези открити съдебни заседания; не му изпратил и преписи от подадените жалби до ВКС; единствено му е изпратил препис от въззивното решение. Второто си искане ищецът обосновава с твърденията, че назначеният му процесуален представител не се е срещал с него и поради това ищецът му няма доверие.
За да се произнесе по молбата с вх. № 1378/12.02.2020 г. на ищеца, съдът взе предвид следните обстоятелства по делото:
Пред първата инстанция ищецът е бил представляван по делото от адв. С. Б., който първоначално е бил упълномощен от ищеца, а впоследствие е назначен от първоинстанционния съд за негов процесуален представител по реда на чл. 95 от ГПК и ЗПП. Адв. Б. е продължил да представлява ищеца по делото и във въззивното производство, като за откритото съдебно заседание на 05.12.2018 г. ищецът е бил призован, освен чрез него, и с призовка, връчена му лично в ареста на Националната следствена служба, като ищецът се е явил лично, заедно с процесуалния си представител в това открито съдебно заседание. От процесуалното поведение и изявленията на ищеца в откритото съдебно заседание на 05.12.2018 г., както и от негова молба (озаглавена „допълнителна жалба“) с вх. № 2265/07.02.2019 г., е видно, че той е бил добре запознат с делото към този момент.
С молба с вх. № 6407/06.12.2018 г. ищецът е поискал от САС да замени назначения му процесуален представител адв. Б. с адв. И. Ю.. С разпореждане от 07.01.2019 г. САС е оставил без уважение това искане, по съображения, че е недопустима замяната на адв. Б. с избран от ищеца адвокат, но по принцип е възможна замяната. С оглед на това, САС е изпратил на Съвета на Софийската адвокатска колегия (ССАК) писмо за определяне на адвокат, различен от адв. Б., като към писмото е приложен и препис от молбата с вх. № 6407/06.12.2018 г. на ищеца. В отговор от ССАК е изпратено писмо с вх. № 1688/30.01.2019 г., с което е определен адв. Д. Г. С. и същият е назначен на мястото на адв. Б. за процесуален представител на ищеца с определение на САС от 08.02.2018 г. За това определение ищецът е уведомен със съобщение, връчено му лично на 21.02.2019 г. в Централния софийски затвор.
За откритото съдебно заседание на САС, проведено на 10.04.2019 г., ищецът, освен че е бил уведомен от предходното такова от 05.12.2018 г., е бил и призован с призовка, връчена му лично на 18.12.2018 г. в затвора в [населено място], [улица]. Ищецът не се е явил в откритото съдебно заседание на 10.04.2019 г., като е бил представляван в същото от адв. С.. Видно от протоколите от двете съдебните заседания от 05.12.2018 г. и от 10.04.2019 г., съдът е уважил исканията на ищцовата страна за издаване на преписи от тези протоколи.
Препис от касационната жалба на ответника ПРБ е връчен на ищеца чрез адв. С. на 26.06.2019 г.
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за неоснователни и двете искания на ищеца, направени с молбата му с вх. № 1378/12.02.2020 г., по следните съображения:
Когато страна по делото е физическо лице и е възпрепятствана от фактически достъп до делото (поради това, че живее в друго населено място или в чужбина, намира се в болнично заведение или в пенитенциарно такова и пр.), тя осъществява процесуалните си права, включително това да се запознае с материалите по делото, чрез процесуален пълномощник, а когато няма достатъчно средства да упълномощи адвокат – чрез назначен ? от съда такъв за неин процесуален представител по делото (чл. 95 от ГПК и чл. 21, т. 3 и чл. 23, ал. 2 от ЗПП). В тези случаи съдът няма задължение да осигурява на страната възможност да се запознава лично с цялото дело (било като ? го изпрати, респ. – препис от него, в другото населено място, в чужбина или в болничното или пенитенциарното заведение, било по някакъв друг начин). В тези случаи задълженията на съда се изчерпват с редовното призоваване на страната за откритите съдебни заседания, както и с редовното връчване на преписи от съдебни книжа в изрично предвидените в ГПК случаи (например от молбите и жалбите на насрещната страна по делото или от подлежащите на обжалване съдебни актове и пр.), като призоваването и връчването на съдебни книжа е редовно осъществено, когато то е извършено чрез процесуалния представител на страната – неин пълномощник или назначен от съда процесуален представител (чл. 39, ал. 1, във вр. с чл. чл. 21, т. 3 от ЗПП). Задължение на самия процесуален представител към страната е както да организира цялостната ? защита по делото, така и да я информира за развитието на същото и да ? предоставя съдебните книжа, които е получил от нейно име. В посочените случаи, както стана ясно, съдът няма задължение, но по своя преценка – ако намери това за необходимо според конкретните обстоятелства по делото, може да предприеме призоваване или връчване на някои съдебни книжа лично на страната.
В случая подобна необходимост не е налице. Както стана ясно от установеното по-горе, ищецът е бил призован лично и за двете съдебни заседания на въззивния съд, като в първото от тях се е явил лично, а във второто не се е явил. Ищецът не твърди това му неявяване да е станало поради пречки от страна на администрацията на затвора или поради други причини, независещи от неговата воля. Установи се и че всички посочени в молбата на ищеца съдебни книжа (протоколите от съдебните заседания и касационната жалба на насрещната страна) са на разположение на назначения му процесуален представител по делото, който (както вече беше посочено) има задължението към ищеца да организира цялостната му защита по делото и да го информира за развитието на същото и да му предостави съдебните книжа, поради което ищецът следва да потърси контакт с него.
Наред с горното, не е налице необходимост да се предоставя исканата от ищеца възможност да се запознае лично с делото, и предвид това, че след подаването на касационните жалби и изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, той не би могъл да наведе пред касационната инстанция нито нови основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 от ГПК, нито нови касационни основания по чл. 281 от ГПК. Едва ако производството по делото продължи да се развива пред ВКС след произнасянето по реда на чл. 288 от ГПК, ищецът би могъл да допринесе за защитата си по делото като представи лично изготвено от него становище по делото или се яви лично в открито съдебно заседание.
Предвид последните съображения, неоснователно е и искането на ищеца за замяна на назначения му процесуален представител по делото по реда на чл. 26, ал. 5 от ЗПП, тъй като тази замяна не е оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП. Отделно от това (както е приел и САС по делото), съдът няма правомощията директно да замени процесуалния представител на страната с конкретно посочен от нея адвокат, каквото е искането на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗПП, единствено ССАК би могъл да определи посочения от ищеца адвокат за назначаването му от съда, но както стана ясно, на настоящия етап от развитието на производството по делото няма основание да се изпраща писмо в такъв смисъл на ССАК по реда на чл. 25, ал. 5, във вр. с чл. 26, ал. 5 от ЗПП. От друга страна, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗПП, назначеният процесуален представител на ищеца (в случая адв. С.) сам разполага с възможността да преупълномощи посочения от ищеца адвокат, стига последният да е вписан в Националния регистър за правна помощ и да е съгласен да поеме защитата на ищеца по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1378/12.02.2020 г. на Е. Д. М., с която същият иска да му се предостави възможност лично да се запознае с делото в течение на два дни, както и замяна на назначения му по делото процесуален представител.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се връчат на ищеца Е. Д. М. – както лично в затвора в [населено място], [улица], така и чрез назначения му по делото процесуален представител адв. Д. С..
Делото да се докладва за насроченото закрито заседание на 27.02.2020 г. за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК по подадените касационни жалби на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: