О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София,03.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.09.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2350 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх. на ВКС № 6678 от 18.07.2014 год. молителят ТД [фирма], [населено място] е поискал допълване на постановеното по настоящето дело определение № 440 от 04. 07.2014 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на молителя деловодни разноски, възлизащи на сумата 20 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата ТД [фирма], гр.В., чрез пълномощника си адв. Н. П., в срока по чл.248, ал.2 ГПК е възразил по допустимостта и основателността и. Позовавайки се е на отсъствие на предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, предвид изрично изразената в постановения съдебен акт воля на съда, че разноските следва да останат за страните, така както са извършени, на липсата на надлежно удостоверено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение предвид размера на същото и въведеното от законодателя ограничение за плащане в брой на суми над 15 000 лв. същият е въвежда и възражение за прекомерност, като иска намаляването му до размера на сумата 300 лева.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна.
С постановено в производството по чл.288 ГПК определение № 440 от 04.07.2014 год., по т.д.№ 2350/2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 374 от 20.12.2012 год., по в.т.д.№ 400/2012 год. както по касационната жалба на първоначалния ищец [фирма], с вх. № 759/11.02.2013 год., така и по касационната жалба на ответника по същата, явяващ се насрещен ищец по делото – „П. Х.”О., с вх.№ 460 от 28.01.2013 год., двете против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 374 от 20.12.2012 год., по в.д.№ 400/2012 год., като относно претендираните деловодни разноски е прието, че последните следва да останат за страните, така, както са направени от тях.
Следователно по отношение отговорността за деловодните разноски е налице изрично произнасяне от страна на състава на ВКС, поради което отсъства основание за допълване на постановения в производството по чл. 288 ГПК съдебен акт в тази му част.Предвид процесуалното правило на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и изхода на делото в касационната инстанция липсва и основание за неговото изменение в посочената по- горе част.
Правото на разноски е имуществено субективно право на страната в процеса, което може успешно да бъде реализирано единствено при благоприятен за същата краен правен резултат, който в конкретния случай, по изложените по- горе съображения и създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство, не е налице по отношение на молителя.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че липсват и ангажирани от последния доказателства за осъществено плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, по отношение на което предвид размера му от 20 000 лв. и изискването на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой / ДВ бр.16/2011 год./ не би могъл да се приеме за правно важим начина, посочен в приложения и цитиран в молбата по чл.248 ГПК договор за правна защита и съдействие – в брой.
Ето защо при задължителните за съдилищата постановки на ТР № 6/ 2012 год., според които при дължимо плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, удостоверяващи същото, искането за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователно и на това основание, което от своя страна изключва уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна молбата на [фирма], [населено място], чрез адв.Н.П., за допълване и за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 440 от 04. 07.2014 год., по т.д.№ 2350/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС в частта му за деловодните разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: