Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
София, 30.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1230 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по молбата на адвокат Д. като процесуален представител на П. А. П. от [населено място] с правно основание чл.250 от ГПК с искане за допълване на постановеното по делото на 10.01.2012г. решение № 335 в частта за разноските на първата и въззивната инстанции, тъй като касационният съд не се произнесъл по касационната жалба срещу въззивното решение и в частта за разноските.
Ответникът по молбата [фирма] Р. не е представил отговор в дадения му срок.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за допълване е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна, съображенията за което са следните:
Производството по гр.д. № 1230/2010г. е образувано пред касационния съд по касационната жалба на П. А..П. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 28.ІV.2010г. по гр.д. № 271/2010г. „в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд /Р./ за присъждане на обезщетение по чл.200 от КТ за претърпени имуществени вреди”, с искане то да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата бъде уважена и бъдат присъдени направените по делото разноски. С посоченото въззивно решение Р. по въззивна жалба само на П.П. е потвърдил решението на Р. по гр.д. № 4721/2009г. в частите, с които са отхвърлени предявените от нея срещу дружеството иск за разликата над 1176.39лв. до 3000лв. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, изразяващи се в разликата между пенсията за инвалидност и заплатата, която би могла да получава, и иск за присъждане на 1200лв., представляващи равностойност на купони за храна, само в които части въззивният съд е приел, че първоинстанционния акт е обжалван, видно от мотивите му. Р. не се е произнесъл по жалбата на молителката и в частта на първоинстанционния съдебен акт за присъдените в полза на П. 114.47лв. разноски по компенсация и тъй като в законния срок не е поискано допълване на въззивното решение, първоинстанционното е влязло в сила в тази му част.
С решението си № 335/10.І.2012г. по настоящото дело ВКС на РБ е отменил решението на Р. в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за имуществени вреди /разлика между пенсия и трудово възнаграждение/ за разликата над 1176.39лв. до 1979.39лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на П. още 803лв., ведно със законната лихва, считано от 01.ІІ.2008г. до окончателното им изплащане, както и 81лв. разноски по компенсация, и е оставил в сила решението на Русенския окръжен съд в останалите му части. При тези обстоятелства касационният съд се е произнесъл по целия предмет на касационната жалба, поради което молбата за допълване на постановеното от него решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. А. П. от [населено място] за допълване на решението на ВКС ІV ГО № 335 от 10.І.2012г. по гр.д. № 1230/2010г. с произнасяне по касационната жалба срещу решението на Русенския окръжен съд от 28.ІV.2010г. по гр.д. № 271/2010г. и в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: