Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
гр.София, 29.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2173/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на С. Й. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 4598/ 01.12.2014 г. по гр.д.№ 4064/ 2014 г., с което е осъден на основание чл.233 ал.1 ЗЗД да върне на Н. Т. Т., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес], предоставен му въз основа на договор за наем от 01.05.2011 г.
Молителят основава молбата си на твърдения, че призоваването му на адреса, където е живял под наем, е станало в нарушение на чл.46 ал.3 ГПК, тъй като призовките до него са изпращани след като е освободил наетия имот. Съответно и обявленията, поставяни в този имот, не са достигнали до неговото знание. Молителят поддържа, че е бил в обективна невъзможност да декларира друг постоянен или настоящ адрес, тъй като към момента на връчването не успял да наеме друг имот за живеене. Според него нередовното му призоваване се дължи изцяло на поведението на ищеца по делото – Н. Т., който е разполагал с данни за телефонния му номер, но не е уведомил съда. Също така не е уведомил съда, че молителят е предал владението върху имота и затова е съставен двустранен приемо-предавателен протокол. Счита, че този протокол е ново доказателство от съществено значение за делото, тъй като от него е видно, че задължението, за чието реално изпълнение е предявен иска, е изпълнено доброволно от длъжника. Поради това моли влязлото в сила решение да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за постановяване на законосъобразен акт.
Ответната страна Н. Т. оспорва молбата като поддържа, че нееднократно е канил С. М. да освободи наетия имот, но той не се отзовал. Поддържа, че не разполага с данни за телефонния номер на молителя и че многократно е опитвал да го открие, но не успял да осъществи контакт. Поради това предявил иска, по който е постановено оспореното решение, а предаването на владението върху наетата вещ е факт, който се осъществил след подаване на исковата молба. Поради това счита молба за неоснователна и моли за отхвърлянето й.
С оглед твърденията на молителя за предаване на вещта преди постановяване на оспорваното решение и представеният за това действие приемо-предавателен протокол, първото претендирано основание за отмяна следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението.
Предявеният от Н. Т. срещу С. М. иск, по който е образувано гр.д.№ 4064/ 2014 г. на Пловдивски районен съд, е за реално изпълнение на задължението на наемател да върне на наемодателя наетата вещ след прекратяване на наемния договор. Исковата молба е подадена на 13.03.2014 г., а на 28.03.2014 г. съдът е разпоредил препис от нея да се връчи на ответника на адреса, на който се намира наетия имот. Изпратеното до С. М. съобщение е върнато от служителя, осъществяващ призоваване, с удостоверяване, че лицето не е намерено на три различни дати по различно време и не се е отзовало на оставеното известие. На 15.04.2015 г. съдът разпоредил да се залепи уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, изпълнено на 20.05.2014 г. На 05.06.2014 г. съдът изискал от ищеца удостоверение за постоянния и настоящ адрес на ответника и след като такова било представено, установил, че към 26.06.2014 г. декларираните от С. М. постоянен и настоящ адрес са на този имот, на който не е открит за връчване и на който е залепено уведомлението. Съдът приел, че призоваването на ответника чрез залепване на уведомление е редовно, назначил му представител на разноски на ищеца и разгледал делото. С решението, чиято отмяна се претендира в настоящето производство, съдът уважил иска като приел, че ищецът е доказал твърденията си за сключен между него и ответника наемен договор, за прекратяването му и за неизпълнението на задължението на наемателя да върне вещта.
С оглед мотивите към решението, представеният от молителя протокол от 13.04.2014 г., удостоверяващ предаването на наетия имот от С. М. на Н. Т., представлява ново писмено доказателство от съществено значение за спора. От него се установява факт, който е от значение за спорното право, настъпил след предявяването на иска, но преди провеждане на устните състезания пред инстанцията по същество. Този факт е преклудиран от силата пресъдено нещо, формирана с решението, чиято отмяна се иска, и е ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Това обстоятелство обаче е било известно на молителя към момента на провеждане на устните състезания. Той не е бил в обективна невъзможност да го заяви пред съда и да се позове на него, за да бъде фактът съобразен при постановяване на решението по спора. Това, че фактът не е бил наведен в съответните процесуални срокове с правопогасяващо възражение, се дължи изцяло на поведението на самия ответник (сега молител), който не е взел участие в делото. Неоснователни са доводите на С. М., че невъзможността да участва в производството е обективна. Релевантна по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 ГПК е само тази невъзможност за участие, която се дължи на процесуалното поведение на съда. В случая съдът е действал съобразно правилата на ГПК, тъй като ответникът не е бил открит на адреса, на който е адресно регистриран и не е се е отзовал на залепеното известие, същевременно не е декларирал нов адрес. Неоснователно молителят поддържа, че не е призован поради това, че е освободил наетия имот. Видно от представения от самия него приемо-предавателен протокол, предаването на имота е станало на 13.04.2014 г., а както посещенията на служителя по призоваването на адреса, така и оставянето на известие до С. М. за наличните книжа за връчване, са действия, извършени преди 13.04.2014 г. Поради това молителят не е лишен от възможността да участва в делото, а недовеждането до знанието на съда на новото обстоятелство и писмено доказателство, на които се позовава в настоящето производство, се дължи на неговото поведение, а не на извършени от съда процесуални нарушения.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че в случая не са налице предпоставките нито на т.1, нито на т.5 на ал.1 на чл.303 ГПК, поради което
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ С. Й. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 4598/ 01.12.2014 г. по гр.д.№ 4064/ 2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: