3
определение по ч.гр.д.№ 5017 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 29.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5017 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Настоящото ч.гр.д.№ 5017 от 2014 г. е образувано по подадена от А. Д. Х. частна жалба срещу определение № 23439 от 09.12.2013 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 5060 от 2013 г., с което е потвърдено разпореждане от 06.12.2012 г. на Софийския районен съд, 41 състав за прекратяване на гр.д.№ 19807 от 2010 г. по два от предявените по това дело искове: иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за определяне на статута на дворно място като обща част на етажна собственост и по чл.64, ал.1 от Закона за общинската собственост за осъждане на Столична община да извърши отписване на процесния имот от Акт за частна общинска собственост № 791 от 02.10.2003 г.
С определение № 549 от 06.10.2014 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото определение на СГС и с оглед изхода на делото е осъдил касатора А. Д. Х. да заплати на назначения на ответницата Р. Д. Е. особен представител възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба пред ВКС в размер на 200 лв.
С молба вх.№ 9401 от 29.10.2014 г. А. Д. Х. е поискал настоящият състав на ВКС да измени определението си от 06.10.2014 г. в частта за разноските, като не присъди такива на особения представител на ответницата.
Процесуалният представител на ответницата по делото Р. Д. Е.- адв.В. С. М. оспорва молбата.
По тази молба настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. счита следното: Същата е допустима: подадена преди изтичане на посочения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определение № 549 от 06.10.2014 г. на ВКС, Първо г.о.
По същество молбата е неоснователна поради следното: Действително, съгласно чл.47, ал.6 ГПК в предвидените в закона хипотези още първоинстанционният съд назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца. Тъй като особеният представител може да бъде само адвокат, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, разноските за него /тоест възнаграждението му/ следва да се определят в размери, съответстващи на установените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2 от тази наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен имуществен интерес, минималното възнаграждение на адвоката /респ. и на особения представител/ се определя според интереса, а съгласно чл.7, ал.1, т.7 от същата наредба, в производството по частни жалби на адвоката се дължи отделно адвокатско възнаграждение в размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от предвидения в чл.11 от Наредбата минимален размер. Съгласно чл.81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото, съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса за разноските.
В настоящия случай с определение от 28.01.2011 г. първоинстанционният съд е назначил особен представител на ответницата по делото и е определил възнаграждението му в размер на 150 лв. Макар и да не е посочено изрично, това възнаграждение е за процесуалното представителство на ответницата от назначения й особен представител по първоинстанционното дело. По настоящото дело, което е образувано по частна жалба срещу определение на въззивен съд, съгласно чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 2004 г. на процесуалния представител на ответницата се дължи отделно възнаграждение. Поради това, с оглед изхода на делото пред ВКС по подадената частна жалба и след като присъждането на разноски е било поискано, настоящият състав на ВКС е бил длъжен да присъди на особения представител на ответницата отделни /различни от определените от първоинстанционния съд/ разноски за делото пред ВКС.
В определението на ВКС от 06.10.2014 г. правилно е определен и размера на тези разноски- 200 лв., като са съобразени разпоредбите на чл.7, ал.1, т.7 и чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поради това няма основание за изменение на постановеното по делото определение на ВКС в частта за разноските.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Д. Х. молба вх.№ 9401 от 29.10.2014 г. за изменение на определение № 549 от 06.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 5017 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на А. Д. Х. от 10.12.2014 г. за оттегляне на исковете, по които е било образувано първоинстанционното гр.д.№ 19807 от 2010 г. на Софийския районен съд, 41 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.