О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
Софя. 11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.07. 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2720 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], със седалище [населено място] за допълване на определение на второ търговско отделение на ВКС № 251 от 29.04.2014 год., по т.д.№ 2720/2013год., в частта за деловодните разноски.
Ответната по молбата страна, редовно уведомена за искането на молителя на 08.07.2014 год., чрез пълномощника си по делото- адв. И. Н.- САК, не заявява становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Молбата за допълване на влязлото в сила определение на ВКС,ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 251 от 29. 04. 2014 год., по т.д. № 2720 / 2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 552 от 08.03.2013 год., по т.д.№ 2654/2012 год., по касационната жалба на ТД [фирма], с вх. №5007/30.04.2013 год..
Срещу подадената касационна жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – [фирма],с който е оспорена допустимостта на касационното обжалване, като своевременно е заявено и искане за присъждане на направени от страната за производството по ВКС деловодни разноски, възлизащи на сумата 7 315.78 лв., съгласно приложен препис от фактура № 252 / 16. 05. 2013 год., заверен от процесуалния представител на страната.
С оглед съдържанието на така представеното писмено доказателство , както и от съдържанието на дневно извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „С. и партньори”, [населено място] в банка, на която е посочен сайт „rbweb.corpbank.bg., не би могло да се приеме, че сума от 7 315.78 лв., за която процесната фактура е издадена, е свързана именно с проведеното касационно производство по т.д.№ 2720/2013 год. и осъществената в него защита на ответника по касационната жалба [фирма] . Същото се отнася и за сумата от 9 114 евро, с която е заверена банковата сметка на [фирма]. Вярно е, че в така цитираната фактура е вписано като основание за извършеното плащане „договор за правни услуги от 08.02.2011 год.”. Видно от същия, представен в първоинстанционното производство / л.50/, в него се включва и процесуалното представителство на упълномощителя във вр. с производството по предявен срещу ТД [фирма] иск за сумата 308 316.80 лв., но доколкото наред с последното са описани множество други правни услуги, то при липса на конкретизация на сумите, които се следват като адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита в производството по чл.288 ГПК, твърдението, че претендираните 7 315.78 лв. са заплатени именно във вр. с последната, е недоказано.
Поради това искането на молителя, като неоснователно, не следва да бъде уважено, независимо от изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, в който смисъл са и задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая липсва и списък на разноските по чл.80 ГПК, който се следва за всяка съдебна инстанция.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма], със седалище [населено място] за допълване на определение на второ търговско отделение на ВКС № 251 от 29.04.2014 год., по т.д.№ 2720/2013год., в частта за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: