3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр. София, 27 септември 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ:Ц. ПАШКУНОВА
Павлина Панова
при секретар И. Илиева
и в присъствието на прокурора П. МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА
н. д. №405/ 2010 г.
Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Й. Николов срещу въззивно решение №156/14.05.2010г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд №207/2010г., с което е изменена присъда №60 от 16.02.2010г., по нохд 2570/2009г. на Софийски градски съд.
С първоинстанционния съдебен акт подсъдимото лице е признато за виновно в това, че на 01.07.2009 година при управление на МПС в гр.София и в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.45, ал.2 от ППЗДвП/, по непредпазливост причинило смъртта на М. П., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК са му определени наказателни санкции– ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане и лишаване от правоуправление за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
В рамките на инициирания от прокурора и от В. Николов въззивен контрол присъдата е ревизирана чрез преквалификация на инкриминираното деяние в същото такова престъпление по чл.343, ал.1, б. ”В” от НК, с оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по 5, ал.2, т.1 от ЗДвП, и чрез увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
В депозираната жалба и представеното към нея допълнение са обективирани оплаквания за явна несправедливост на лимитираните санкционни последици, несъобразени с обществената опасност на престъпното посегателство и с личността на извършителя. Поставя се акцент на съпричастността на жертвата на пътно-транспортното произшествие към фаталния вредоносен резултат, като след подробен коментар на изготвената по делото автотехническа експертиза на вещото лице Погачев се аргументира фактическа възможност на пострадалия П. да предотврати удара, чрез действия по намаляване на скоростта и спиране на управлявания велосипед, в момента на предприетата от подсъдимото лице маневра. Предлага се ревизия на обжалваното решение и диференциране на наказателната отговорност на В. Николов при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК.
В съдебно заседание на 17.09.2010 година, подсъдимият Николов и неговият договорен защитник поддържат релевираното в жалбата касационно основание.
Частният обвинител В. В., надлежно уведомен не участва лично и се представлява от упълномощен повереник, който пледира за законосъобразност и справедливост на атакуваното съдебно решение в санкционната част.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Правилно въззивният състав, при съблюдаване на приетите фактически положения, в съответствие с тежестта на инкриминираното престъпление и с личната опасност на неговия автор е индивидуализирал наказателната отговорност на подсъдимия Николов, в обсега на материалноправните изисквания на чл.54 НК.
Контролираната инстанция професионално е преценила конкретиката на извършеното престъпно деяние. Задълбочено е анализирано субсумираното с неправомерното поведение на В. Николов нарушение по чл.45, ал.2 от ППЗДвП и внимателно отчетен каузалният принос на игнориралия предписанията на чл.140 от ППЗДвП пострадал М. П. за съставомерния летален изход. Проявен е юридически усет и при интерпретацията на обществената опасност на престъпния акт на плоскостта на честотата на тези противоправни посегателства в обсега на общата престъпност, и на причинените при осъществяването им реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от правоохранителните и правоприлагащи органи, и адекватна строгост при тяхното санкциониране. Своеобразен вид престъпни деяния с оглед механизма на реализиране, представляващ опасност за охраняваните човешки права и юридически защитените ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, престъпленията по транспорта мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия.
Софийски апелативен съд е отдал необходимото значение и на фактическите данни, свързани с личността на дееца, намерили отражение в характера и спецификата на посегателството, в което като акт на поведение се проектират неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и словно материализирани в приложените по наказателното дело доказателствени материали. Подробно са обсъдени необремененото с криминални и административни прояви съдебно минало на В. Николов, приобщената добра характеристика и заявените в хода на разследване критичност и дълбоко съжаление за случилото се.
Очертаните факти, правнорелевантни за диференциране на отговорността на подсъдимото лице са формирали убедително заключение за определяне на основната наказателна санкция при превес на смекчаващите вината обстоятелства – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено при условията на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок.
Законосъобразно е лимитирано и кумулативно визираното за инкриминираното престъпление лишаване от правоуправление за ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА като чрез ревизия на атакуваната присъда в тази й част, въззивната инстанция е санирала допуснатото от първостепенния съд нарушение на материалния закон.
Интерпретацията на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 от НК в кореспондираща връзка с чл.49 от НК, и съдебната практика по приложението на цитираните норми обосновават категорични изводи, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода не могат да са за срок, по-малък от срока на лишаване от свобода. Това е така, защото срокът на лишаване от права по чл.37, т.т.6 и 7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Визираното предписание е относимо и в случаите, когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл.66 от НК. /Р340/12.11.1982г. по н.д.№885/82г. на 3 н.о., Р75/17.02.86г. по н.д. №7/86г на 1 н.о. и Р212/21.05.1987г. по н.д.№173/87г. на 3 н.о. на ВС на РБ/.
Индивидуализираните наказателни санкции корелират на установения в чл.36 от НК регламент за поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения и за постигане целите на генералната превенция, и не сочат на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1 от НПК.
В контекста на предложената аргументация касационният състав не констатира многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и не съзира такова от изключителен характер в наличното съпричиняване на вредите от жертвата на посегателство, при които и най-лекото предвидено в особената материална норма наказание, да се оказва несъразмерно тежко. Промяна в очертаната позиция не внася и установеният от съдебния експерт Погачев и акцентиран от защитата факт за обективна възможност на М. П. да предотврати удара, чрез действия по намаляване на скоростта и спиране на управлявания велосипед, в момента на предприетата от подсъдимото лице маневра. Последното индицира на принос на пострадалия участник в движението за общественоопасните последици, преценен при определяне на отговорността. Формулираното заключение обуславя липса на касационни основания за изменение на обжалваното решение в санкционната му част чрез прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, и мотивира солидаризиране с контролирания съд относно отсъствието на изискуемите се предпоставки на претендирания от подсъдимия институт.
По изложените съображения касационната инстанция счита, че в рамките на възложената й компетентност в настоящото производство следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е ревизирана присъда №60 от 16.02.2010г. на Софийски градски съд, по нохд 2570/2009г.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №156/14.05.2010г., постановено по внохд № 207/2010г., по описа на Апелативен съд-София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.