3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 17.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: Стоил Сотиров
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №616/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ответника по исковата молба Агенция “Пътна инфраструктура” – град София, против определение №730/14.9.2010 г. по гр.д.№308/2010 г. по описа на К.йския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №107/14.6.2010 г. по гр.д.№208/2010 г. К.йският районен съд е уважил предявените от Д. И. Г. от град К. против Агенция “Пътна инфраструктура” – град София, обективно съединени трудови искове.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника по исковата молба Агенция “Пътна инфраструктура” – град София.
С определение №703/14.9.2010 г. по гр.д.№308/2010 г. по описа на К.йския окръжен съд, въззивната жалба е върната и производството по делото е прекратено. Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е просрочена, тъй като съгласно разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК срокът за въззивното обжалване на постановеното в бързо производство съдебно решение тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си. Съдът е приел, че в конкретния случай в последното съдебно заседание на 31.5.2010 г., районният съд е определил, че ще обяви решението си на 14.6.2010 г., когато и решението е било обявено. Поради това окръжният съд е стигнал до извод, че срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 28.6.2010 г. и след като въззивната жалба е подадена на 01.7.2009 г., съобразно положеното пощенско клеймо, тя се явява просрочена.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от ответника по исковата молба Агенция “Пътна инфраструктура” – град София, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, тъй като решението на първоинстанционния съд може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено. Навежда се и довод, че при извършена справка в деловодството на районния съд на 14.6.2010 г. от страна на агенцията се е установило, че решението не е изготвено в предварително обявения срок, поради което срокът за обжалването му започва да тече от момента на връчване на съобщението. Твърди се също така, че въззивникът е получил съобщението за изготвеното решение на 21.6.2010 г. Частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводството.
Ответникът по частната жалба – Д. И. Г., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението за К.йския окръжен съд е правилно.
В производството по глава Х. ГПК, което е особено исково производство, със специална правна норма е определен момента, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Този момент е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Това става в открито съдебно заседание и то онова, в което са приключили устните състезания. Поради това в процесния случай разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК е неприложима. По настоящото дело са изпратени и съобщения до страните, с които те са уведомени, че съдебният акт е изготвен и са получили препис от него. Това съобщение обаче има само информативен характер, но не променя началният срок за подаване на въззивната жалба. Това се отнася и за онези случаи, в които съдът е обявил решението си по – рано от обявената дата. При тях правата на страните не се нарушават. В случай, че са узнали за обявяване на решението по-рано те имат и по-дълъг срок за подаване на жалба. Релевантна за обжалване е датата, която съдът е посочил на основание чл.315, ал.2 ГПК. Смисълът на визираната правна норма е страните да знаят на коя дата могат да научат за резултата от съдебния спор и съдържанието на съдебното решение, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за извършената от него справка в канцеларията на съда на 14.6.2010 г. Обявяването на решението може да бъде извършено до края на работното време на съда. След като жалбоподателят не уточнява момента на извършване на справката на посочената дата неговото твърдение, което не се подкрепя от никакви доказателства, не следва да бъде зачетено.
Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №730/14.9.2010 г. по гр.д.№308/2010 г. по описа на К.йския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: