2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 22/2010 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Л. С. Е. и Р. С. Б. са обжалвали определението на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение № 150 от 13.10.2010г. по гр.д.№ 271/2010г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 272 от 02.11.2009г. по гр.д.№ 258/2008г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответникът е подал отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Т. състав на ВКС, І г.о. е приел касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК след като е констатирал, че са предявени искове за собственост и определяне на границата между имоти № 193003 и №193001 в землището на [населено място][жк]и данъчната оценка на имота е 10.13лв. , от което следва, че обжалваемият интерес е до 1000лв.
С частната жалба се поддържа, че искът не е за парично вземане, а за собственост , имотът граничи с [населено място] , който е курортен град и земите имат висока пазарна цена, освен това данъчната оценка, на която се е позовал съдът не покрива процесния имот.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира жалбата за неоснователна.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК изрично посочва, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право, следователно и обжалваемият интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК следва да се определи по този критерий. В случая е представена данъчна оценка при предявяването на иска, която е под 1000 лв. Изключението на чл.280 ал.2 ГПК се отнася за всички видове искове, а не само за паричните, следователно правилно тричленният състав на ВКС е извършил преценка за допустимост на производството според обжалваемия интерес. Цитираното от частните жалбоподатели определение на ВКС в обратен смисъл е изолирано, а възприетото становище е изоставено в практиката на ВКС. Касаторите не са представили доказателства в подкрепа на твърдението, че към датата на подаване на касационната жалба както данъчната оценка, така и пазарната цена на имота са над 1000лв. При липса на доказателства само въз основа на твърденията им не може да се приеме, че не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение № 150 от 13.10.2010г. по гр.д.№ 271/2010г., с което е оставена без разглеждане подадената от Л. С. Е. и Р. С. Б. касационна жалба срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 272 от 02.11.2009г. по гр.д.№ 258/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: