О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр.София, 28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 156/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. П. и на Д. Н. П. срещу определение на Софийски градски съд от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 9058/ 2010 г. С атакуваното определение е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на предявения от тях против П. М. С., Л. Л. С. и А. В. И. иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на Л. и Д. П. на договор за дарение, сключен с нотариален акт от 10.11.2005 г., с който П. и Л. С. даряват на А. И. 1/9 ид.ч. от УПИ V-6 кв.111 по плана на[населено място], „З. Б-2”, заедно с построената в дъното на парцела жилищна сграда – пристройка. Като такова обезпечение частните жалбоподатели са претендирали да бъде наложена възбрана върху ателие № 5, находящо се на пети надпартерен етаж, на кота + 14, със застроена площ 42,16 кв.м. и с 2,425 % идеални части от общите части на сградата, построена във въпросния УПИ V-6.
В изложението си жалбоподателите поддържат, че с вписаната искова молба се атакува договор, касаещ пристройка в имота, която понастоящем не съществува. Тази пристройка била съборена и в имота се изгражда нова сграда, въз основа на учредено от съсобствениците на имота право на строеж. По силата на договора за учредяване на право на строеж ответникът А. И. щял да придобие в собственост въпросното ателие, но този договор бил сключен в хода на висящото производство по настоящето дело. Вписването на исковата молба нямало отношение към ателието, тъй като касаело договора, с който е подарена вече несъществуващата пристройка. Поради считат за неправилен изводът на въззивния съд, че поради вписването на исковата молба за тях няма обезпечителна нужда и молят определението му да бъде отменено, след което молбата им за допускане на обезпечението да бъде уважена.
Ответниците по частната жалба – П. М. С., Л. Л. С. и А. В. И. –не вземат становище по нея.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Частните жалбоподатели Л. и Д. П. са прехвърлили на ответните страни П. и Л. С., срещу задължение за издръжка и гледане, с договор от 18.10.2004 г. собствеността върху 1/9 ид.ч. от УПИ V-6 кв.111 по плана на[населено място], „З. Б-2”, заедно с построената в дъното на парцела жилищна сграда – пристройка, като прехвърлителите си запазват право на ползване върху имота. От своя страна П. и Л. С. са подарили този имот на ответника А. И. с договор от 10.11.2005 г. След сключване на договора за дарение, Л. и Д. П. завеждат срещу П. и Л. Л. иск за разваляне на договора от 2004 г. поради неизпълнение. С влязло в сила от 20.01.2008 г. съдебно решение този иск е уважен. Междувременно е предявен и иск, по който е образувано настоящето производство, с който прехвърлителите на имота претендират да се отмени по отношение на тях, като увреждаща ги, сделката от 10.11.2005 г. В хода на процеса, на 19.12.2008 г., е сключен договор за учредяване на право на строеж, по силата на който съсобствениците на УПИ V-6 кв.111 по плана на[населено място], „З. Б-2” учредяват на [фирма] правото да построи в имота жилищна сграда, като взаимно си учредяват и запазват право на строеж върху отделни обекти в сградата. За ответника А. И. е запазено право на строеж върху ателие № 5, чиято възбрана жалбоподателите претендират. Същевременно самите жалбоподатели са участвали при сключване на договора, като ползватели на сграда в УПИ, като са се съгласили правото им на ползване върху пристройката в дъното на парцела да премине върху ателие № 5 от бъдещата сграда.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че за Д. и Л. П. не съществува обезпечителна нужда. Договорът, с който върху УПИ V-6 е отстъпено право на строеж, е сключен след като е вписана исковата молба, по която е образувано настоящето производство. По аргумент за противното от разпоредбата на чл.135 ал.1 изр.3 от ЗЗД, правата, които са придобили страните по договора за отстъпване на правото на строеж, няма да могат да бъдат противопоставени на частните жалбоподатели, в случай на уважаване на иска, защото сделката е сключена след вписване на исковата молба. Непротивопоставимостта важи не са само за урегулирания поземлен имот, върху който се извършва строителството, но и върху построеното в него, по силата на приращението. При това положение доводите на ищците (сега частни жалбоподатели), че вписването на исковата молба не защитава правата им върху ателие № 5, са неоснователни. О. повече, че по силата на въпросния договор от 19.12.2008 г., ищците са придобили право на ползване върху ателието. След като разполагат с противопоставимо по отношение на всички вещно право върху имота, за Л. и Д. П. не съществува интерес върху този имот да бъде наложена и възбрана.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 9058/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: