2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 08.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 273 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. К. С. от [населено място] и Г. К. Д. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. В., против определение № 98 от 1 март 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 9 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което частна жалба на С. и Д. против определение № 322 от 11 май 2010 г. по ч.гр.д. № 317 за 2010 г. на окръжния съд в [населено място], е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради подаване на жалбата след срока.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, защото видно от товарителница, която се представя с настоящата частна жалба, жалбата е изпратена на 25 май 2010 г. с куриерска служба “Е.” и е записана във входящия регистър на окръжния съд в [населено място] на 26 май 2010 г.; според разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата и срокът е спазен, защото 24 май 2010 г. бил неприсъствен ден и срокът от 17 май 2010 г. до 25 май 2010 г. е спазен.
Ответниците Д. П. Д. от [населено място] и П. П. Д. от [населено място], обл. Д., не представят отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си касационният съд приел, че обжалваното определение на въззивния съд било съобщено на частните жалбоподатели на 17 май 2010 г., като срокът за обжалването му е изтекъл на 24 май 2010 г. – неприсъствен ден и с оглед на чл. 60, ал. 6 ГПК срокът за обжалване изтича на първия присъствен ден, който в случая бил 25 май 2010 г., а частната жалба била депозирана в съда на 26 май 2010 г., поради което е подадена след срока по чл. 283 ГПК и е процесуално недопустима.
След преценка на доводите на жалбоподателите в жалбата и представеното фотокопие на товарителница с № 610992 от 25 май 2010 г., 18.10 ч., издадена от Куриерски услуги “Е.”, съдът намира, че следва атакуваното определение да се потвърди.
Според представеното копие на товарителница, на посочената дата и час адв. М. В. предала на пощенския оператор документална пратка с адресат окръжния съд в [населено място]. Върху товарителницата в частта “описание на пратката” са положени от оператора три нечетливи символа, които съдът не може по никакъв начин да свърже с частна жалба с вх. № 2811 от 26 май 2010 г., та да се счете, че чрез изпращането й с посочената товарителница частните жалбоподатели са спазили срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. След като с представения с настоящата жалба документ жалбоподателите не установяват спазването на посочения в закона срок за обжалване на определения на съда, то частната им жалба е неоснователна.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 98 от 1 март 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 9 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: