О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр.София, 27.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 350/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Г. Б. Б. срещу разпореждане на Варненски окръжен съд № 2112 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1181/ 2010 г., с което е върната касационната му жалба срещу въззивното решение № 1512 от 07.12.2010 г. по същото дело, подадена на 28.02.2011 г. с вх.№ 6565. Жалбата е върната поради това, че цената на иска, по който е постановено въззивното решение, е под 5 000 лв.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), производството е висящо и следва да продължи при условията на ГПК преди измененията, при които касационното обжалване е изключено само по дела с материален интерес под 1 000 лв. Поради това счита, че не е имало основание за връщане на касационната жалба и моли разпореждането, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – счита, че разпореждането е законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Варненски окръжен съд е постановил на 07.12.2010 г. въззивно решение № 1512 по гр.д.№ 1181/ 2010 г., с което е уважен предявеният от [фирма] против Г. Б. иск за заплащане на сумата 1 052,40 лв. Касационната жалба срещу решението Г. Б. е подал на 28.02.2011 г.. Същата е върната от въззивния съд на подателят й на основание новата редакция на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Разпореждането е законосъобразно.
След измененията в ДВ бр.100 от 2010 г. правилото на чл.280 ал.2 от ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая, съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, размерът на цената на иска е равна на сумата по спорното вземане, за чиято защита е сезиран въззивния съд. Решението, с което съдът разрешава спор за вземане под 5 000 лв, не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователно е позоваването от страна на касатора на разпоредбата на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Действително, същата постановява, че висящите производства се довършват по досегашния ред, т.е при условията, които ГПК е предвиждал преди законодателните промени. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. В случая, преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Жалбата е подадена на 28.02.2011 г. и към тази дата не е допустима, на основание редакцията на чл.280 ал.2 от ГПК след измененията, направени със ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Частната жалба срещу разпореждането, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Варненски окръжен съд № 2112 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1181/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: