О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 20.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 381/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на И. Г. Д. и К. Г. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 89 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 525/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 206 от 20.12.2010 г. по гр.д.№ 416/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, подадена на 09.02.2011 г. с вх.№ 1053. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателите поддържат, че определението е незаконосъобразно, тъй като съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), производството е висящо и следва да продължи при условията на ГПК преди измененията, при които касационното обжалване е изключено само по дела с материален интерес под 1 000 лв. Поради това считат, че не е имало основание касационната им жалба да бъде оставена без разглеждане по същество и молят определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни не вземат становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Сливенски окръжен съд е постановил на 20.12.2010 г. въззивно решение № 206 по гр.д.№ 416/ 2009 г., с което е обявил за недействителен по отношение на Т. И. С. договор, сключен между А. С. А. от една страна и И. Г. Д. и К. Г. Д. от друга страна, за покупко – продажба на недвижим имот, чиято данъчна оценка е 1 538,50 лв (за ? идеална част, колкото е продадена с договора). С решението е уважен и предявения от Т. С. против И. и К. Д. иск по чл.108 от ЗС за същия недвижим имот. Касационната жалба срещу решението И. и К. Д. са подали на 07.02.2011 г., по пощата.
Тази жалба не подлежи на разглеждане по същество. След измененията в ДВ бр.100 от 2010 г., правилото на чл.280 ал.2 от ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая, съгласно чл.69 ал.1 т.2 и 4 от ГПК, размерът на цената на всеки от исковете е равна на данъчната оценка на спорния имот (1/2 идеална част от него), а тя е 1 538,50 лв. Решението, с което съдът разрешава спорове за собственост и за недействителност на договор за продажба на недвижим имот с данъчна оценка под 5 000 лв, не подлежи на касационно обжалване.
Не може да бъде споделен доводът на касаторите, че жалбата е допустима при условията на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Законодателят действително е предвидил, че висящите производства се довършват по досегашния ред, т.е при условията, които ГПК е предвиждал преди законодателните промени. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. Законът няма предвид всички образувани преди влизането му в сила граждански дела, а само тези, по които спорът е вече отнесен до касационната инстанция. В случая, преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Жалбата е подадена на 07.02.2011 г. и към тази дата не е допустима, на основание редакцията на чл.280 ал.2 от ГПК след измененията, направени със ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.). Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 89 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 525/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: