О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр.София, 26.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 477/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Г. Д. Г. срещу определение на Варненски окръжен съд № 2112 от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 1314/ 2011 г., с което производството по делото е прекратено поради просрочие на подадената от частната жалбоподателка въззивна жалба срещу решение на Варненски районен съд № 1768 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 15309/ 2010 г.
Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като се позовава на разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК, която обаче била в противоречие с общото правило на чл.7 ал.2 от ГПК. Според нея съдът не може да приложи санкционната последица за връщане на жалбата поради пропускане на срока, ако не е заявил изрично от кога този срок тече. Счита, че за да започне да тече срокът за обжалване съдът трябва да обяви решението си в открито заседание и да връчи преписи от него на страните. След като преписът е изпратен като приложение към съобщение, според частната жалбоподателка срокът за обжалване трябва да тече от датата на получаването му, съгласно чл.62 ал.3 от ГПК. Поради това счита, че не е имало основание въззивната й жалба да бъде счетена за просрочена и моли определението, с което по тази причина производството по делото е прекратено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна [фирма] не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Г. Г. против [фирма], предявени са искове, които се разглеждат по правилата на бързото производство (чл.310 и сл. от ГПК). Съдът е разгледал спора и в съдебно заседание от 12.04.2011 г. е дал ход на устните състезания, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок – 26.04.2011 г. Срокът е спазен, като на посочената дата решението е обявено. Преписи от него са изпратени на страните, частната жалбоподателка го е получила на 29.04.2011 г., а на 16.05.2011 г. е подала жалба срещу решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени. Въззивният съд е счел тази жалба за просрочена и е прекратил производството по нея.
Определението е законосъобразно. Решение, постановено в особено исково производство по глава 25 от ГПК, подлежи на обжалване при специалните условия на чл.315 ал.2 от ГПК. Съдът трябва да посочи деня, в който ще обяви решението си и ако той не пропусне този срок, срокът за обжалването на решението за страните тече от датата на обявяването. Няма значение кога те са получили препис от решението – въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт следва да бъде подадена в двуседмичен срок от обявяването, или същата подлежи на връщане като просрочена.
Неоснователно частната жалбоподателка поддържа, че правилото на чл.315 ал.2 от ГПК противоречи на общото правило по чл.7 ал.2 от ГПК. Двете норми имат различно приложно поле. Първата урежда срок за обжалване, а втората – процесуално задължение за съда да връчва преписи от обжалваемите си актове на страните. Чл.7 ал.2 от ГПК не урежда срок за обжалване, нито поставя този срок в зависимост от връчване на препис, така че правилото по чл.315 ал.2 от ГПК не му противоречи.
Неоснователно е и твърдението, че ако съдът не е заявил изрично от кога тече срокът за обжалване, жалбата не може да се счита за просрочена. Процесуалният закон задължава съда да уведоми страните за това, на коя дата решението с мотивите ще бъде обявено. Няма изискване това да бъде правено в открито заседание, нито има изискване съдът изрично да уведомява страните в съдебно заседание от кога тече срокът за обжалване. Съдът трябва да уведоми страните кога решението ще бъде обявено, а това, че срокът за обжалване тече от датата на обявяването, е уредено в самия закон и е посочено в самото съдебното решение.
Неоснователно е и позоваването на чл.62 ал.3 от ГПК. Приложното поле на нормата касае хипотеза, в която съдът погрешка е определил по-дълъг срок за обжалване от законоустановения. Конкретният случай не е такъв, тъй като в съдебното решение съдът изрично е посочил, че срокът за обжалване е двуседмичен и тече от момента на обявяването на акта. Така съдът не е подвел страните с посочване на срок, по-дълъг от законоустановения, а ги е уведомил точно за законния срок. Пропускането му се дължи изцяло на бездействие на частната жалбоподателка, а не на нарушения на процедурата от съда.
Следователно срокът за обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече от 26.04.2011 г., когато решението е обявено. Той е изтекъл на 10.05.2011 г., а въззивната жалба срещу него, която е подадена по пощата на 13.05.2011 г., е просрочена подлежи на връщане. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски окръжен съд № 2112 от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 1314/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: