О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 435
гр. София ,27.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 424/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Т. И. П. и В. П. В. са обжалвали определението на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 226 от 21.06.2011г.по гр.д.№ 641/2011г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от тях касационна жалба срещу решение № 249/10.03.2011 г. по в.гр.дело № 1928/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Т. И. П. и В. П. В. против Х. Т. К. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че първата е собственик на ?, а втората на 800/2090 кв.м. ид.части от реална част от недвижим имот – дворно място, находящо се в се в [населено място] дол, [община], представляващо ПИ 25 в кв.8 по КП на [населено място] дол, цялото с площ от 2090 кв.м., с площ на реалната част от 200 кв.м., отредена за придаване към ПИ 24 по РП.
Върховният касационен съд е приел, че касационното обжалване е недопустимо на основание чл.280 ал.2 ГПК в редакция след изменението в Д.в.бр.100/2010г. , тъй като данъчната оценка на имота е в размер на 1795лв.
Ответникът Х. Т. К. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК, а по същество е и неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК и е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК, на която се позовава ответникът се отнася само до определенията на чл. 274 ал. 3 аналогично с чл.280 ал.2 ГПК и е неприложима за разглеждания случай.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Обжалваното определение е постановено при спазване на процесуалните правила.
Чл.280 ал.2 ГПК след изменението в Д.в.бр.100/2010г. изключва от подлежащите на касационно обжалване решенията по второинстанционни граждански дела с цена на иска под 5000лв.
Вещните искове са оценяеми и цената им съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е процесуална , а процесуалните норми по принцип имат незабавно действие и се прилагат и за висящите дела, освен ако с изрична правна норма е предвидено довършването им по стария ред. Съгласно § 25 от Преходните и заключителните разподеби към ЗИД ГПК Д.в.бр.100/2010г. действително е предвидено, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. В случая обаче производството пред ВКС е образувано с подаване на касационната жалба на 13.04.2011г., следователно пред този съд производството не е било висящо по стария ред и за допустимостта на касационното обжалване е приложима новата разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, която е в сила от 21.12.2010г. Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 и чл.81 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 600лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.08.2011г..
Воден от горното Върховният касационен съд , І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 226 от 21.06.2011г.по гр.д.№ 641/2011г.,
ОСЪЖДА Т. И. П. и В. П. В. да заплатят на Х. Т. К. сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски за производството по чл.274 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: